Догин: Съгласих, позволих, каква разлика има?
Косигин: Не бива да пропускаме момента…
Догин: Няма. Къде си сега?
Косигин: На четиридесет и осем километра западно от полския град Лвов. Всички поделения на авангарда са на място и от командния си пункт виждам Полша. Чакаме само големите терористични действия, които се предполагаше, че ще ми бъдат осигурени благодарение на парите на Шович. Къде са те? Започвам да губя търпение.
Догин: Ще трябва да почакаш малко повече, отколкото бяхме планирали.
Косигин: Да чакам ли? Какво искаш да кажеш?
Догин: Заради снега е. Генерал Орлов е прехвърлил сандъците във влак.
Косигин: Шест милиарда долара във влак?! Не мислиш ли, че той подозира нещо?
Догин: Не, не, нищо подобно. Направил го е, за да изкара товара от бурята.
Косигин: С влак ли, министре? Че това е толкова безпомощно средство…
Догин: Взводът на сина на Орлов го пази. Рузки ме увери, че момчето е истински войник, а не обучена маймуна за космически полети.
Косигин: Той може да е в съюз с баща си.
Догин: Уверявам те, генерале, че няма нищо подобно. Пък и после никой няма да чуе за парите. Когато приключим, ние ще отстраним стария Орлов и ще върнем младия в неговата военна дупка, откъдето никой никога няма да чуе нищо за него. Не се бой. Аз ще имам грижата товарът да бъде посрещнат на запад от Бира, където няма буря, и ще ти го изпратя по самолет.
Косигин: Губим цели петнадесет или шестнадесет часа! Първите големи вълнения дотогава трябваше да са започнали! Рискуваш да дадеш на Жанин време да поеме контрола върху ситуацията.
Догин: Няма. Говорил съм с нашите съюзници в правителството. Те разбират забавянето…
Косигин: Съюзници ли? Те са използвачи, а не съюзници. Ако Жанин усети, че ние сме на дъното на тези действия и достигне до някой от тях, преди да сме му напълнили джобовете с пари…
Догин: Няма. Засега президентът няма да направи нищо. А пък нашите полски наемници ще се задействат, щом им платим.
Косигин: Правителство! Поляци! Никой от тях не ни трябва! Нека аз изпратя някоя спецчаст, преоблечена като докери или фабрични работници да нападне полицейския участък и телевизионната станция.
Догин: Не мога да ти позволя да го направиш.
Косигин: Да ми позволиш ли?
Догин: Те са професионалисти. А на нас ни трябват аматьори. Това трябва да изглежда като бунт на народа, а не като агресия.
Косигин: Защо? На кого ще се прекланяме? На Обединените нации ли? Че половината от армията и военновъздушните сили и две трети от флотата на Съветския съюз принадлежат на Русия. Под наше командване са 520 000 души пехота, 30 000 души от стратегическите ракетни войски, 110 000 души от военновъздушните сили, 200 000 моряци…
Догин: Не можем да се противопоставим на целия свят!
Косигин: Защо не? Аз мога да прегазя Полша и после да превзема Кремъл. Когато вземем властта, ще има ли някакво значение какво мисли Вашингтон или който и да било друг?
Догин: А как ще контролираш Полша по-нататък? С военно положение ли? Даже и твоите войски няма да стигнат за тази цел.
Косигин: Хитлер даваше уроци за подчинение на цели селища. Тогава подейства успешно.
Догин: Преди половин век, да. Не и сега. Сателитните предаватели и приемници, клетъчните телефони и факсовете правят невъзможно изолирането на една нация и пречупването на духа й. Казах ти и по-рано, че това трябва да бъде добре подготвено и да бъде направлявано от чиновници и водачи, които съществуват в момента. От хора, които могат да бъдат купени, но на които поляците имат доверие. Не можем да си позволим настъпването на хаос.
Косигин: Ами какво ще кажеш за обещанието за по-широки пълномощия, след като спечелят изборите там след два месеца? Това няма ли да им бъде достатъчно, за да сменят шефовете на полицията и кметовете?
Догин: Да. Но те настояха и за попълване на банковите им сметки за в случай, че загубят.
Косигин: Копелета.
Догин: Не се пали толкова, генерале. Всички ние сме копелета. Аз предупредих Шович, че товарът ще закъснее, и той е уведомил агентите си.