— Добре. Сега да чуя другия.
— Но какъв смисъл има, приятелю Илайа. Не са ли достатъчни признанията на робот Ида?
— Те не означават нищо.
— Нищо?
— Разбира се. Аз изтъкнах, че положението на доктор Хумболдт е по-тежко. Ако беше излъгал, щеше да превключи на истината, за да го защити. Ако бе казал истината, щеше да превключи на лъжа, пак със същата цел. Абсолютен огледален образ и ние не сме постигнали нищо.
— Тогава какъв е смисълът да разпитваме робот Престън?
— Няма такъв, ако огледалният образ е перфектен, но той не е. Основата на симетрията е, че единият робот лъже, а другият казва истината. Нека да видя Престън. Ако транскрипцията на робота Ида е готова, искам да я гледам.
Проекционният апарат бе включен отново. От екрана се взираше робот Престън — идентичен с Ида. Имаше само тривиална разлика в дизайна на гръдния кош.
— Здравей, робот Престън — каза Бейли. Докато говореше, разглеждаше запис от разпита на Ида.
— Здравейте, сър. — Гласът му бе абсолютно копие на предишния робот.
— Ти си личен сътрудник на доктор Алфред Бар Хумболд, нали?
— Да, сър.
— От колко време, момче?
— Двадесет и две години, сър.
— И репутацията на твоя господар е важна за теб?
— Да, сър.
— Чувстваш ли се длъжен да я защитаваш?
— Да, сър.
— Толкова, колкото да защитаваш неговия живот?
— Не, сър.
— Толкова важна, колкото репутацията на друг?
Роботът Престън се поколеба, после изрече:
— Такива ситуации са строго индивидуални, сър. Няма общо правило за действие.
— Ако решиш, че репутацията на твоя господар е по-важна от тази на Дженао Сабат, би ли излъгал, за да я защитиш?
— Да, сър.
— Излъга ли в показанията си относно спора му с доктор Сабат?
— Не, сър.
— Но ако си излъгал, сега пак ще го направиш, за да защитиш първоначалните си показания, нали?
— Да, сър.
— Добре, нека да помислим. Твоят господар, Алфред Бар Хумболд, е математик с огромен авторитет в областта на математиката. Освен това е на преклонна възраст. Ако по отношение на доктор Сабат е действал неетично, това ще се отрази на неговата репутация. Но трудовете му, които се използват векове наред, ще говорят в негова полза. Той ще се измъкне невредим от ситуацията. Хората ще погледнат на неговата постъпка като израз на старчески каприз, недостоен за осъждане.
От друга страна, ако доктор Сабат е излъгал, нещата са много по-сериозни. Той е млад човек с недостатъчно добре изграден авторитет сред научните среди. Пред него стоят столетия, през които да трупа знания и нови открития. Тази перспектива ще бъде прекъсната навеки от едно младежко недомислие. Той рискува бъдещето си на учен, за разлика от твоя господар. Разбираш сега, че доктор Сабат е в по-неизгодно положение и заслужава по-голям компромис, нали?
Последва дълга пауза. После робот Престън изрече спокойно:
— Направих изложението си, когато…
Тук той млъкна.
— Моля, продължавай, робот Престън — подкани го Бейли.
Отговор не последва.
— Страхувам се, приятелю Илайа, че робот Престън е в стазис. Не е в състояние да говори.
— И това ми стига — каза Бейли. — Накрая възпроизведохме симетрия. От чутото досега ми е ясно кой е виновникът.
— Как така, приятелю Илайа?
— Помисли! Предположи, че не си извършил престъпление и роботът ти знае за това. За да се отървеш от обвинения, е необходимо единствено роботът ти да свидетелства. Ако обаче си извършил престъпление, ти ще зависиш от лъжите на своя робот. Тази позиция е по-рискована. Роботът е програмиран да казва истината. Лъжата му ще бъде по-нестабилна, отколкото истината. Престъпникът ще трябва да даде специална заповед на машината да лъже. По този начин Първият закон ще бъде съществено подкрепен от Втория.
— Звучи правдоподобно — отбеляза Данил.
— Да предположим, че имаме по един робот от двата типа. Единият ще превключи от истината без сериозен проблем. Само малко ще се поколебае. Другият ще превключи от лъжата, но с огромни усилия. В резултат ще изгорят някои позитронни пътища в мозъка му и той ще изпадне в стазис.
— И след като роботът Престън изпадна в такова състояние…
— Неговият господар, доктор Хумболдт, е плагиатът! Ако предадеш веднага това на капитана, той би могъл да го принуди да признае. Щом го направи, очаквам да ме известиш на минутата.
— Със сигурност ще го направя. Ще ме извиниш, приятелю Илайа! Трябва да разговарям с капитана насаме.
— Разбира се. Може да използваш конферентната зала. Тя е екранирана.
Докато отсъстваше Данил, Бейли не можеше да работи. Седеше, потънал в тежко мълчание. Много неща зависеха от неговия анализ, а той съзнаваше, че му липсва опит в роботопсихологията.