Арагон никога не ги наричаше трупове или с някакви други изнервящи прякори, измисляни от войниците. Винаги „пациенти“. Това беше другото нещо, което Майлс харесваше в ескобарския лекар.
— Изобщо, за нещастие, жертвите ни не пристигат по определен ред, по разписание, един по един — каза Майлс, което трябваше да послужи почти като извинение. — В този случай имахме в шлюза за болни двайсет и осем души с най-различна степен на нараняване — изключителни травми, изгаряния, химически увреждания — всичко едновременно. Сортирането на пострадалите за такова кратко време става много грубо. Моите хора правят всичко, каквото могат. — Той помисли малко, после продължи: — Смятате ли, че ще бъде полезно санитарите ни да получат известна квалификация по най-новите техники и бихте ли се съгласили да проведете такъв семинар?
Доктор Арагон замислено разпери ръце.
— Би могло да се направи нещо. Преди да си тръгнете, говорете с Маргара.
Куин видя, че Майлс кимна, и си отбеляза на панела за доклад.
Доктор Арагон изкара на комуникационния си панел диаграми.
— Първо най-тежките случаи. Нищо не можем да направим за господин Кий и госпожа Зеласки.
— Виждам… рана5 на главата на Кий. Не съм изненадан. — „Смачкана като пъпеш.“ — Но ние имахме на разположение криокамера и се опитахме да го спасим.
Доктор Арагон кимна с разбиране.
— При госпожа Зеласки проблемът е същият, макар по-малко очевиден. При травмата е нарушена силно черепната циркулация и кръвта от мозъка й не е била правилно източена, а и криотечностите не са залети правилно. Между кристалното замразяване и хематомата6 нервното поражение е пълно. Съжалявам. Телата им са в моргата. Очакваме вашето разпореждане.
— Желанието на Кий е тялото да бъде върнато на семейството му за погребение в неговия свят. Нека вашия погребален отдел подготви кораб и го изпрати по обичайните канали. Ние ще ви дадем адреса. — Той кимна към Куин, която отново си взе бележка. — Зеласки не е посочила семейство или близки роднини — някои Дендарии просто нямат или не желаят да посочват такива и ние не настояваме. Но тя веднъж била казала на някои от другарите си от командата, какво би желала да се направи с праха й. Моля останките й да се кремират и да се върнат на „Триумф“, където да се предадат на нашия Здравен отдел.
— Много добре. — Арагон прекрати излагането на диаграмите на видеодисплея и те изчезнаха като пропаднали духове. На тяхно място извика други.
— Господин Дархам и госпожа Вивиан понастоящем са само частично излекувани от първоначалните си наранявания. И двамата страдат от, бих го нарекъл, нормална нервно-травматична и криоамнезия. При господин Дархам загубата на паметта е по-голяма, отчасти поради усложнения, дължащи се на извършените пилотски нервни имплантации, които, уви, трябваше да извадим.
— Ще може ли да му се имплантира друга приемо-предавателна система?
— Рано е да се каже. Бих казал, че възстановяването и на двамата върви добре, но най-малко до една година няма да могат да се върнат на военна служба. А и когато се върнат, ще бъде необходимо да преминат продължително повторно обучение. И за двамата препоръчвам, ако, разбира се, е възможно, да се върнат в семейна среда. Познатата обстановка след време ще помогне и ще стимулира възстановяване на паметта.
— Семейството на лейтенант Дархам е на Земята. Ще се постараем да отиде там. Вивиан е от Малката станция. Ще видим какво можем да направим за нея.
Куин енергично закима и отново си взе бележки.
— В такъв случай мога да ги изпиша още днес. Тук направихме всичко, което беше по силите ни, а останалото могат да направят и обикновените здравни центрове. Сега… остава вашият господин Азиз.
— Моят боец Азиз — коригира Майлс определението. Азиз, двайсет и една годишен, беше три години в Дендарии, беше кандидатствал и беше приет в офицерска школа.
— Господин Азиз е… отново жив. Това ще рече, че тялото му може да се самоподдържа без всякакви системи, с изключение на един малък проблем с регулирането на вътрешната температура, която, изглежда, се възстановява от само себе си.
— Но Азиз няма рана на главата. Какво му е? — попита Майлс. — Да не би да искате да кажете, че ще се превърне в зеленчук?
— Страхувам се, че господин Азиз е жертва на лоша предкриогенна подготовка. Очевидно кръвта му е била източена набързо и недостатъчно пълно. В нервните центрове на мозъчната му тъкан са останали малки замръзнали хемокристали. Ние ги извадихме и провокирахме израстване на нови, които последователно започват да действат. Но неговата индивидуалност трайно е изгубена.