— Скъпо — отбеляза Куин замислено.
— Да — въздъхна Майлс. — Рехабилитацията започва да поглъща ужасно много от бюджета на здравния департамент. Може би ще трябва да отделя счетоводството на флота, така че медицината да не се окаже застрашително окастрена. Но какво да се прави? Моите бойци са ми безгранично верни. Аз не мога да не им се отблагодаря по достойнство. Освен това — той се усмихна, — плаща Бараяр.
— Шефът на твоята ИмпСи прегледа сметките ти, докато ти даваше брифинг за мисията си.
— Илян непрекъснато трябва да обяснява защо всяка година в неговото ведомство изчезват средства, достатъчни за поддържане на една частна армия, без да признава съществуването на такава армия. Някои имперски счетоводители са склонни да го обвинят в неефективно ръководство, което много го… тревожи.
Пилотът на совалката влезе в коридора, запечата шлюза и кимна на Майлс.
— Докато ви чаках на шлюза Бочен, сър, чух една малка история по местната информационна мрежа, която може би ще ви е интересна. Тук на Ескобар новините са малко. — Човекът леко се повдигаше на пръсти.
— Кажи я, сержант Ла Жоли. — Майлс вдигна вежди в очакване.
— Сетаганданците съобщили, че се изтеглят от Марилак. Квалифицирали го като… чакай да видя как беше. „Поради големия успех в културните връзки ние пренасочваме полицията към местните проблеми.“
Майлс весело стисна юмруци.
— С други думи, те изоставят марионетното си правителство! Ха! — Той подскочи и удари Куин по гърба. — Чу ли, Ели! Спечелихме! Искам да кажа, те спечелиха, марилаканците. — „Нашите жертви са изкупени.“
Успя да се овладее, без да избухне в сълзи или да направи друга подобна глупост.
— Направи ми една услуга, Ла Жоли. Съобщи новината във флота. Предай им, че съм казал: „Браво, момчета! Добра работа свършихте.“
— Слушам, сър. С удоволствие. — Пилотът се усмихна весело, отдаде чест и затича по коридора.
Лицето на Майлс се разтегна в усмивка.
— Виждаш ли, Ели. Това, което Илян току-що е платил, е хиляда пъти по-малко от спечеленото. Една успешна планетарна мисия — отначало спирана, след това забатачена, задържана, провалена! А после… — Той възбудено прошепна: — Аз я проведох. Аз станах причина за успешния й край.
Куин също се усмихваше, но една от прекрасните й вежди се изви иронично.
— Чудесно, но ако правилно съм прочела между редовете, мисля, че Бараярската имперска сигурност желаеше сетаганданските въоръжени сили да бъдат ангажирани в партизанска война с Марилак. За неопределено време. Да се отклони вниманието на сетаганданците от границите на Бараяр и местата за скок.
— В писменото нареждане не се споменава такова нещо. — Майлс оголи застрашително зъби. — Единственото, което каза Саймън, е: „При възможност помогнете на марилаканците“. Такава беше заповедта.
— Но ти знаеш адски добре какво всъщност е искал той.
— Четири кървави години бяха достатъчно. Аз не предадох Бараяр. Нито пък някой друг.
— Така ли? Ако Саймън Илян е по-голям макиавелист от теб, в такъв случай как е надделяла твоята версия? Някой ден, Майлс, ще даваш мило за драго, за да се отделиш от онези хора. И тогава какво ще правиш?
Той се усмихна и поклати глава, избягвайки отговора.
По пътя към каютата си на „Триумф“ почти хвърчеше от радост. След като погледна крадешком, за да е сигурен, че в коридора няма никой, прегърна Куин и я целуна. Продължителна целувка, която трябваше да им държи влага за дълго, тъй като тя си отиде в нейното помещение. Той влезе в каютата. Шумът от затварянето на вратата се сля с въздишката му. Отново у дома.
За половината от психиката му това бе негов дом. Той хвърли летателната си чанта на леглото и се отправи направо към банята. Преди десет години в момент на отчаяние лорд Майлс Воркосиган беше измислил адмирал Нейсмит, чиято самоличност грижливо пазеше в тайна, и безразсъдно беше променил начина си на командване на набързо преименуваните Дендарии наемници. Бараярската имперска сигурност беше намерила тази дегизировка за полезна… всъщност не. Той убеждава, интригува, демонстрира, принуждава ИмпСи да намери приложение на тази дегизировка. „Внимавай в онова, което претендираш, че си. Внимавай наистина да не се превърнеш в него.“
Кога адмирал Нейсмит бе престанал да бъде просто фигурант? Постепенно, но главно когато неговият наставник комодор Тънг се оттегли. Или може би хитрият Тънг бе разбрал преди Майлс, че службите, които издигат Майлс преждевременно до по-висок ранг, вече не са желани. Докато стоеше под душа, в главата му се появиха цветните образи от видеодисплея на организацията на Независимия Дендарии флот: персонал — оборудване — администрация — материално-техническо снабдяване. Знаеше всеки кораб, всеки наемник, всяка совалка и оръдие. Той знаеше как трябва да се комплектуват, какво да се направи първо, второ, трето, двайсето, да постави всяка изчислена бойна единица в точното място на тактическия план. Това беше опит, той можеше да гледа кораб като „Триумф“ и да вижда с ума си направо през стените всеки технически детайл, всяка силна и слаба страна; да гледа дадена група командоси или масата за брифинг, заобиколена от капитани или работодатели на капитани и преди тях самите да знае какво ще каже всеки. „Аз съм на върха. Най-после съм на върха на всичко това. С този лост мога да повдигна света.“ Той превключи душа на „сухо“ и се завъртя под струята топъл въздух. После излезе от банята, продължавайки да се кикоти. „Обичам това.“