Главата му още се въртеше от странна смесица от повишено настроение и ужас, когато стражите го заведоха при Риовал. В някакъв луксозен офис или кабинет. Очевидно тук бе жилището на барона, защото той съгледа зад сводестия вход дневна стая. Разпозна Риовал без затруднения. Беше го виждал на видеозаписи от първата мисия на „Ариел“ тук. Помнеше разговора, когато той беше заплашил да закачи изсушената глава на адмирал Нейсмит на стената. При друг човек това можеше да се приеме за хипербола, но Марк имаше неприятното чувство, че Риовал го разбира буквално. Баронът се беше навел над писалището. Имаше блестяща тъмна коса, сресана на сложни вълни, силно изгърбен нос и гладка кожа. Изглеждаше прекалено як и млад за столетник.
„Той е с тяло на клон.“ Усмивката на Марк стана хитра като на лисица. Надяваше се, че Риовал няма да сбърка и да вземе за страх треперенето му, получено след поражението от стънера.
Стражите го сложиха на един стол и го привързаха с метални ленти за китките.
— Чакайте отвън — инструктира ги баронът. — Няма да трае дълго.
Те излязоха.
Ръцете на Риовал леко трепереха. Кожата на бронзовото му лице беше влажна. Когато вдигна поглед и се усмихна на Марк, очите му изглеждаха осветени от някакъв вътрешен огън — поглед на човек, така обзет от жажда за отмъщение, че едва ли виждаше настоящата реалност. Марк също беше прекалено разярен, за да се безпокои. „Консуматор на клонове.“
— Адмирале… — Риовал дишаше щастливо. — Аз ви обещах, че отново ще се срещнем. Така неизбежно, като съдбата. — Той огледа Марк отгоре до долу. Тъмните му вежди се вдигнаха. — През последните четири години сте понапълнял.
— От добър живот — изръмжа Марк, като си спомни, че е гол. Въпреки че ненавиждаше Дендарии униформата, тя щеше да му придаде по-добър вид. Куин специално я беше прекроила за този маскарад и той я беше приел. Вероятно тя би заблудила командосите на Риовал в този момент на героична лудост.
— Така се радвам, че сте жив. Отначало се надявах, че наистина ви е постигнала ужасна смърт при едно от онези ваши малки сражения, но като размислих, започнах да се моля за вашето оцеляване. Четири години планирах тази среща. Преработвах я и я подобрявах. Щях да ви намразя, ако бяхте пропуснал срещата.
Риовал не позна, че той не е адмирал Нейсмит. И едва ли изобщо го виждаше. Той, изглежда, гледаше през него. Баронът закрачи пред него, излагайки плановете си като побеснял любовник: сложни планове за отмъщение, които се простираха от отвратителни, през безумни, до невъзможни.
Можеше да бъде и по-лошо. Риовал можеше да отправя точно сега тези заплахи към онзи слаб, малък, объркан човек с мътни очи, намиращ се в състояние на криоамнезия, който не знаеше дори кой е, да не говорим за нещата, които можеха да му се случат. От тази мисъл му прилоша. „Да. Сега. По-добре мен, отколкото него. По дяволите.“
„Той иска да те тероризира. Това са само думи.“ Какво беше казал графът? „Не се предавай на врага предварително, в ума си…“
По дяволите, Риовал дори не беше негов враг. Всички тези безвкусни сценарии бяха подготвени за Майлс. Не, не дори за Майлс. За адмирал Нейсмит, човека, който не съществува. Риовал преследваше един дух, една химера.
Риовал спря до него, прекъсвайки тайната му тирада. Странно, той прекара влажната си ръка по тялото на Марк, пръстите му проследиха мускулите, скрити под слоя тлъстина.
— Знаеш ли — каза той задъхан, — бях решил да те уморя от глад. Но май промених решението си. Вместо това ще те храня насила. В крайна сметка резултатите могат да бъдат дори по-забавни.
За първи път Марк потрепери от страх. С опипващите си пръсти Риовал усети това и се ухили. Имаше невероятен инстинкт. Добре би било да продължи да го заблуждава. А най-добре — да се измъкне оттук.
Той пое дъх.
— Не искам да те лишавам от илюзиите ти, бароне, но имам някои лоши новини за теб.
— Да съм те молил да говориш? — Пръстите на Риовал се върнаха обратно и се опитаха да ощипят бузата му. — Това не е разпит. Това не е инквизиция. Изповедта няма да ти даде нищо. Дори и смърт.
Заразната свръхактивност. Дори враговете на Майлс я бяха прихванали.
— Аз не съм адмирал Нейсмит. Аз съм клонът, създаден от барапутранците. Твоите главорези отвлякоха не когото трябва.