Хаул се занимаваше с останалото. Той започна да подозира, че Хаул по някакъв неясен начин е отговорен за предоставянето на другите на Риовал. Е, сега беше на място, където можеше да бъде наказан достатъчно. „Никога не прилагай терапия на отвращение спрямо един мазохист. Резултатите са непредсказуеми.“ Значи Хаул заслужаваше онова, което получаваше. Загадъчният четвърти просто чакаше и казваше, че някой ден всички ще харесат най-много него.
Не всякога се появяваха поотделно. Хаул имаше навика да се включва към Гордж, когато всъщност не му беше ред. Гордж на няколко пъти участвува заедно с Грънт в неговите приключения, които станаха изключително особени. Никой не се присъединяваше доброволно към Хаул.
След като даде имена на всички, той намери Марк по метода на елиминирането. Гордж и Грънт, и Хаул, и Другия бяха изпратили лорд Марк дълбоко вътре да спи във всичко това. Бедния, крехък лорд Марк, само на три месеца.
Риовал дори не можеше да види лорд Марк там долу. Не можеше да го достигне. Не можеше да го докосне. Гордж и Грънт, и Хаул, и Другия внимаваха да не събудят бебето. Те бяха внимателни, пазеха го, защитаваха го. Те бяха въоръжени за това. Грозна, неприятна, жестоко смазана група бяха тези негови психически наемници. Но вършеха работа.
Той започна от време на време да им тананика къси маршови мелодийки.
ДВАДАСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
„Раздялата ни приближава.“ А Майлс се страхуваше от обратното. Роан отново бе захлупила главата си с възглавница. Той продължаваше да крачи. И да говори. Не можеше да се спре. След скритото от нея каскадно възвръщане на паметта той беше разработил много планове за тяхното освобождаване, но всички бяха с някакъв фатален недостатък. Неспособен да приложи никой от тях, той ги пренареждаше и прецизираше на глас. Отново и отново. Роан беше престанала да го критикува… вчера? Всъщност тя беше престанала изобщо да говори с него. Беше отказала да се отнася нежно към него и да го успокоява и вместо това стоеше в някой ъгъл, по-далеч от него, или оставаше продължително в банята. Той не можеше да я обвинява. Възвръщащата му се нервна енергия, изглежда, прерастваше в нещо като бяс.
Това принудително ограничение създаваше максимално напрежение в чувствата й към него. А той — трябваше да го признае — не можеше да прикрие своите нови резерви към нея. Хладина в неговите докосвания, нарастваща съпротива към медицинския й авторитет. Несъмнено той я обичаше и й се възхищаваше, и би бил доволен тя да завежда лечебницата на неговия кораб. Под негова команда. Но вината и чувството за липса на уединение намаляваха желанието му за интимност. В момента беше обладан от други страсти. И те го бяха погълнали изцяло.
Скоро трябваше да обядват. Ако се приемеше, че през дългия джексъниански ден им поднасят храна по три пъти на ден, значи бяха тук от четири дни. Баронът не беше говорил отново с тях. Какво ли замисляше Ваза Луиджи? Беше ли обявил вече търга? Дали следващият човек, който ще мине през вратата, няма да е неговият купувач? Ами ако никой не участва в този търг, ако останат вечно тук?
Храната обикновено се донасяше на поднос от прислужник под бдителното око на двама стражи, въоръжени със стънери. Той опита всичко, за което можа да се сети, за да ги подкупи при кратките разговори с тях. Те само му се усмихваха. Не беше сигурен, че ще може да изпревари лъча на стънер, но реши при следващата възможност да пробва. Не му се удаваше възможност да пробва нещо умно, значи трябваше да пробва нещо глупаво. Изненадата понякога дава резултат…
Ключалката изщрака. Той се завъртя и се приготви да се хвърли напред.
— Роан, ставай — изсъска той. — Ще направя опит.
— Оо, по дяволите — изпъшка тя и се надигна. Без вяра, със свъсени вежди тя стана и се затътри край леглото, за да застане до него. — Зашеметяването със стънер е много болезнено, нали знаеш. След това ще повръщаш. И вероятно ще имаш конвулсии.
— Да. Зная.
— Но поне за малко ще мирясаш — промърмори тя под носа си.
Той се надигна на пети. После, тъкмо преди да влезе прислужникът, приклекна. „Оо, Боже мой! Какво е това?“ Неочаквано в играта се включи нов играч и умът му изведнъж блокира. Роан, която очакваше атаката му, обърна глава и очите й се разшириха.