„Изглежда, Ваза Луиджи е получил добра цена.“
Роан, ако бе успяла, сигурно бе изпратила някой да го търси в Къща Барапутра. Но той нямаше да е там. Не че беше сигурен, че Ваза Луиджи няма с удоволствие да ги насочи направо към Риовал.
Но ако местонахождението на Риовал беше лесно за откриване, те вече навярно са го открили.
„Боже Господи. Сигурно съм първият агент на ИмпСи на това място.“ Трябваше да посочи това в доклада си до Илян. Гореше от желание да направи посмъртен доклад до Илян. Сега обаче се чудеше дали ще живее достатъчно дълго.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Не ми харесва, че трябва да ви кажа това, бароне — каза инквизиторът, — но измъчваната от вас жертва, изглежда, прекарва времето си чудесно.
Гордж се усмихна въпреки тръбата, която запушваше устата му. Барон Риовал се разхождаше около него и го гледаше. Може би се възхищаваше на шкембето му.
— В тази ситуация са възможни много психологически защити — каза Риовал. — Раздвоена самоличност и идентификация, включително и с поробителя. Очаквах, че Нейсмит накрая ще приложи всичките, но… толкова скоро?
— Аз също не вярвах, сър, така че сканирах мозъка. Резултатите бяха необикновени.
— Ако неговата самоличност наистина се раздвоява, това трябва да се види на скенера.
— Нещо се вижда на скенера. Той, изглежда, екранира части от ума си от нашите стимули, а реакциите от повърхността сигурно показват раздвояване, но… изображението е необичайно анормално, ако може така да се каже, сър.
— В действителност не. — Риовал сви устни в израз на интерес. — Ще ги разгледам.
— Независимо какво става, той не се преструва. В това съм сигурен.
— Толкова невероятно бързо… — промърмори Риовал. — Кога мислиш е прещракал? Как така съм го изпуснал?
— Не съм сигурен. Рано. Първия ден… може би още първия час. Но ако продължи така, ще е много трудно да му се оказва натиск. Той може да продължи… да прибягва до различни хитрости.
— Аз също — заяви Риовал хладно.
Напрежението в стомаха му прерастваше в болка. Хаул го провокира загрижено, но Гордж не отстъпи. Все още беше негов ред. Другият слушаше внимателно. Четвъртият винаги слушаше, когато присъстваше барон Риовал. Рядко спеше, почти никога не говореше.
— Очаквах да достигне това състояние на дезинтеграция след месеци. Това обърква графика ми — оплака се баронът.
„Да, бароне. Не сме ли прекрасни? Не те ли заинтригувахме?“
— Трябва да помисля как най-добре да го разфокусирам — размишляваше Риовал. — Доведете го в моето жилище. Ще си поговорим за нещо незначително и ще опитам няколко нови експеримента.
Под привидната си незаинтересованост Другия потрепери в очакване.
Двама стражи го/ги доведоха в приятната дневна на барон Риовал. В нея нямаше прозорци, само един голям холовидео дисплей с кадър от някакъв тропически плаж. Жилището на Риовал сигурно беше под земята. Тук никой не можеше да влезе с взлом през прозорците.
Кожата му още беше нееднаква. Техниците бяха намазали местата с нова кожа с някакво покритие, за да не изцапа хубавите мебели на Риовал, а другите рани бяха превързали с пластмасов бинт, така че дори да се разтворят, да не потекат.
— Мислиш ли, че това ще помогне? — попита техникът със спрея.
— Вероятно не — отговори другарят му с въздишка. — Предполагам, че е по-добре да извикам чистача. Да сложи мушама или нещо от този род.
Сложиха го на нисък, широк стол. Беше си обикновен стол без шипове или бръсначи, нито дори игли. Ръцете му бяха завързани зад гърба, което означаваше, че не може да се облегне. Той просна краката си напред и седна неудобно изправен, задъхан.
Единият страж попита Риовал:
— Искате ли да го завържем, сър?
Риовал вдигна вежди.
— Може ли да стане без чужда помощ?
— Не особено лесно от това положение.
Риовал изкриви устни в насмешливо презрение и погледна затворника.
— Аха, значи те докопахме. Оставете ни. Аз ще ви извикам. Не ни прекъсвайте. Може да стане шумно.
— Звуковата изолация е много ефективна, сър. — Плосколиците стражи поздравиха и излязоха. Имаше нещо нередно с тези стражи. Когато не изпълняваха заповеди, те просто стояха или седяха безмълвни и равнодушни. Несъмнено така бяха проектирани.
Гордж и Хаул, и Грънт, и Другия гледаха с интерес, чудейки се чий ли ред идва.
„Твоят ред мина — каза Хаул на Гордж. — Сега ще бъда аз.“
„Не бъди сигурен — каза Грънт. — Бих могъл да съм аз.“