Риовал отново започна да го обикаля. Много досадно.
— Ваза е напълно убеден, че неговият близнак е адмиралът, а ти си клонът. Той ме зарази с тези съмнения, макар че както той твърди, онзи наистина е в криоамнезия и може да се окаже голямо разочарование, дори и да е прав. Но сега това няма значение. Аз имам и двама ви. Точно както предсказах. Можеш ли да се досетиш какво е първото нещо, което ще ви накарам да си направите един на друг?
Грънт можа. И то много добре, дори и без изсъсканите от Риовал допълнения.
Лорд Марк побесня, плачеше от ужас и изненада. По отпуснатата уста на Грънт не трепна нито едно мускулче, нищо не помрачи погледа му. „Чакай“ — примоли се Другия.
Баронът отиде до един плот, направен от някакво полирано дърво с шарки като на зебра, и разви комплект от блестящи инструменти. Никой не можеше да ги види добре, обаче Хаул проточи врат. Риовал замислено гледаше комплекта.
„Не трябва да заставате на пътя ми. И да ми пречите — каза Другия. — Аз зная, че Риовал ви дава онова, за което жадувате… но това е трик.“
„Риовал не те храни“ — каза Гордж.
„Риовал е моята храна“ — прошепна Другия.
„Ти ще имаш само един шанс — каза Хаул нервно. — А след това той ще се заеме с мен.“
„Трябва ми само един шанс.“
Риовал се върна. В ръката му блестеше хирургически ръчен трактор. Изплашен, Грънт се съгласи с Другия.
— Смятам — каза Риовал, — да ти извадя едното око. Само едното. Ще има интересни психологически ефекти, когато заплаша другото.
Когато Риовал пристъпи към тях, Хаул отстъпи спокойно. Последен от всички, неохотно, отстъпи Гордж.
Първият опит на Убиеца да се изправи на крака не успя и той падна на стола. „Дяволите да те вземат, Гордж!“ Той опита отново, премести центъра на тежестта на тялото си напред, надигна се, пристъпи една крачка, почти загубил равновесие, без да може да използува ръцете си, за да се закрепи. Риовал го наблюдаваше развеселен, без да се тревожи от поклащащото се малко чудовище, което без съмнение беше негово творение.
С шкембето на Гордж се чувстваше като сляп майстор на бойните изкуства. Но примерването му беше абсолютно.
Първият му ритник удари Риовал в чатала. Това го накара да се прегъне на две и горната част на тялото му стана уязвима. Моментално последва втори ритник, който попадна точно в гърлото му. Той почувства как се размазва хрущял и тъкан — чак до гръбнака на Риовал. Тъй като този път не носеше ботуши със стоманени върхове, си счупи няколко пръста — разкривиха се под различни ъгли. Не почувства болка. Това беше работа на Хаул.
Падна. Не беше лесно отново да стане с вързани отзад ръце. Докато се въргаляше на пода и се мъчеше да подвие крака под тялото си, видя, че Риовал още не е умрял. Дишаше, гъргореше и стискаше гърлото си на килима до него. Но управлението на стайния компютър не разпозна гласа на барона и не изпълни командите му. Значи имаха малко време.
Той се изтърколи до ухото на Риовал.
— Аз също съм Воркосиган. Онзи, който беше обучен да прониква дълбоко като къртица и да бъде убиец. Наистина побеснявам, когато ме подценяват, знаеш.
Успя да се изправи и започна да мисли върху проблема, който се състоеше в това, че Риовал още беше жив. Въздъхна, преглътна, пристъпи напред и ритна няколко пъти Риовал, докато той спря да повръща кръв, да се гърчи и да диша. Отвратителен процес, но той беше много доволен, че, изглежда, никоя част от него не се радваше на гледката. Дори един убиец трябваше да притежава абсолютен професионализъм, за да го разбере докрай.
Обърна се към Другия, към Убиеца: „Главно Гален те е създал, нали?“
„Да. Но той не ме създаде от нищо.“
„Ти свърши много добра работа. Спотайваше се. Прикриваше се. Чудех се дали някой от нас има чувство за точния момент и се радвам, че поне един от нас го притежава.“
„Нали така каза графът, нашият баща — призна Убиеца доволен и смутен от похвалата. — Че хората ще ти служат, ако почакаш, и не е необходимо да бързаш. И аз го сторих. И Риовал умря.“ И добави свенливо: „Знаеш, че графът също е убиец. Като мен.“
„Хм.“
Той размърда окованите си китки и се опря на плота с шарки на зебра, за да разгледа инструментите на Риовал. Имаше лазерна дрелка, както и противен асортимент от ножове, скалпели, клещи и сонди. Дрелката беше хирургически тип с малко фокусно разстояние, за рязане на кости, съмнителна като оръжие, но много подходяща като медицински инструмент.
Обърна се с гръб към плота и се опита да я вдигне, и едва не заплака. Изпусна я. Клекна несръчно и заопипва, докато успя да вдигне дрелката. Минаха много минути, докато я нагласи, но най-сетне успя да я обърне и да я насочи по такъв начин, че да пререже белезниците, без да засегне ръцете му, нито пък прерязаното желязо да го изгори. После облекчен обхвана с ръце гърдите си и се залюля, сякаш люлееше уморено дете. Беше започнал да потропва с крак. Дали не си беше сецнал кръста, когато беше ритнал Риовал от толкова неудобно положение?