Той спря за момент, чудейки се на кого да се обади. Бараяр имаше консулство на станция Харгрейвс-Дайн Консорциум. Част от служителите там бяха всъщност дипломатически и/или икономически персонал, но дори и те бяха хора на ИмпСи. Останалите бяха агенти, ръководещи тайна мрежа от информатори, разпръснати из цялата планета, нейните спътници и станции. Адмирал Нейсмит имаше връзка там. Но дали ИмпСи вече не бяха били тук? Беше ли целият този хаос следствие от атаките им? Едва ли. Хаосът не беше достатъчно методичен. Беше безсистемен хаос.
„И защо не сте дошли да търсите Марк, момчета?“ Досаден въпрос, на който нямаше отговор. Той набра кода на пулта. Циркът започваше.
Пристигнаха след половин час. Един възбуден лейтенант от ИмпСи — казваше се Иверсън, с местна команда, наета от Къща Дайн, всички в прилични на военни униформи и с добро бойно снаряжение. Спуснаха се направо от орбита със совалка. В хладната утрин от обшивката й лъхаше топлина. Майлс седеше на един камък край изхода за пешеходци или казано по-точно, аварийния изход, и наблюдаваше иронично как бойците изскачат със заредени оръжия и се разпръсват, сякаш ще превземат базата с щурм.
Офицерът побърза да дойде при него и вдигна ръка в нещо като военен поздрав.
— Адмирал Нейсмит?
Иверсън му беше непознат. На това ниво сигурно беше ценен кадър, но не беше бараярец, а наемник на ИмпСи.
— Той самият, лично. Можеш да кажеш на хората си да се успокоят. Няма никаква опасност.
— И за вас ли? — попита невярващо Иверсън.
— Повече или по-малко.
— Ние търсим това място от две години!
Майлс потисна една остра забележка за хора, които не могат да си намерят копчалъка с карта и ръчно фенерче в ръка.
— Къде е, хм, Марк? Другият клон. Моят двойник.
— Не знаем, сър. Действайки по сведения, получени от един информатор, ние се готвехме да нападнем Къща Барапутра, за да ви освободим, когато се обадихте.
— Това е било миналата нощ. Вашият информатор не е знаел, че бях преместен. — „Трябва да е била Роан… Успяла е да се измъкне. Браво!“ — Неприятно много закъсняхте.
Иверсън се нацупи.
— Операцията протече невероятно объркано. Заповедите непрекъснато се променяха.
— Кажете ми — въздъхна Майлс, — знаете ли нещо за наемниците Дендарии?
— Предполага се, че един екип за секретни операции е на път, сър. — Иверсъновите „сър“ бяха примесени с несигурност и съмнение относно редовната бараярска армия, самопроизвела се в наемническа. — Аз… искам да се уверя дали базата е напълно безопасна, ако не възразявате.
— Действайте — каза Майлс. — Обиколката е интересна. Ако имате здрав стомах. — Иверсън поведе командосите си. Майлс щеше да се смее, ако вътрешно не пищеше. Въздъхна, стана и ги последва.
Хората на Майлс пристигнаха с малка персонална совалка и пикираха направо в скрития гараж. Той ги наблюдаваше на монитора от кабинета на Риовал и им даде указания как да го намерят. Куин, Елена, Таура и Бел — всичките в леко защитно облекло. Дойдоха в кабинета, накичени с оръжия — безполезни като цяла тълпа служители на ИмпСи.
— Защо в леко защитно облекло? — беше първият му заядлив въпрос, когато се скупчиха пред него. Би трябвало да стане, да поздрави и така нататък, но ергономичният стол на Риовал беше невероятно удобен, а той — невероятно уморен.
— Майлс — извика страстно Куин.
Щом видя загриженото й лице, той разбра колко е разгневен и съжали за гнева си. Ужасно разгневен. Може би защото беше ужасно изплашен. „Къде е Марк, дявол да ви вземе?“
— Капитан Куин — натърти той, защото сега беше на служба и не можеше да й позволи да се хвърли в обятията му. Тя се спря миг преди да се блъсне в него. Другите се скупчиха зад нея.
— Тъкмо координирахме с ИмпСи едно нападение върху Къща Барапутра — каза Куин, останала без дъх. — Значи си се оправил! Беше в криоамнезия… възстанови ли се? Доктор Дърона каза, че ще…
— Около деветдесет процента, поне така мисля. Все още откривам дупки в паметта си. Куин… какво всъщност се случи?
Тя го погледна изумена.
— Откога? Откакто те убиха ли?
— Да започнем отпреди пет дни. Когато пристигнахте в Група Дърона.
— Пристигнахме, за да те търсим. И те намерихме. Цели четири месеца…
— Улучиха те със стънер, плениха Марк и Лили Дърона напъха мен и моя хирург на едно място, което смяташе, че ще бъде сигурно. — Майлс искаше да я насочи в желаната от него посока.