— О, трябва да ти кажа и за баща ти… не, може би е по-добре това да почака. — Елена го погледна разтревожена.
— Какво за… — Прекъсна ги позвъняването на комуникационната апаратура, която Иверсън любезно му беше преотстъпил.
— Да, лейтенант?
— Адмирал Нейсмит, барон Фел е на входа. С охрана. Казва, че е дошъл да вземе тялото на умрелия си природен брат, като негов най-близък роднина.
Майлс подсвирна беззвучно и се ухили.
— Добре. Кажи му да влезе с един от телохранителите си. Искам да поговорим. Може би той знае нещо. Не допускайте обаче да влезе охраната му.
— Мислите ли това за разумно?
„Откъде, по дяволите, мога да знам?“
— Да, разбира се.
След няколко минути влезе самият барон Фел, ескортиран от един от наетите командоси на Иверсън и един як страж, облечен в зелено. Кръглото лице на барона беше малко по-розово от обикновено от напрежение, иначе си беше все същият топчест дядка, просмукан от опасно измамливо добро настроение.
— Барон Фел. — Майлс кимна. — Радвам се да ви видя отново.
Фел също му кимна.
— Здравейте, адмирале. Да, предполагам, че сега за вас всичко изглежда добро. Значи вие бяхте този, когото простреля барапутранският снайперист. Трябва да призная, че вашият близнак-клон свърши чудесна работа, представяйки се след това за вас и внесе допълнително объркване в една достатъчно объркана ситуация.
„Уф!“
— Да. И какво ви носи насам?
— Сделка — каза Фел, което беше джексънианското съкращение на „Първо вие“.
Майлс кимна.
— Двама от телохранителите на покойния барон Риовал ме докараха тук с леколет. Намерихме нещата тук почти както ги виждате. Аз, хм, ги неутрализирах при първата удала ми се възможност. Как попаднах в ръцете им е по-сложна история… — Което означаваше: „Това е всичко, което ще научиш, докато аз не науча нещо от теб.“
— Въртят се някои изключителни слухове около умрелия ми скъп… той е мъртъв, нали?
— Оо, да. След малко сам ще се уверите.
— Благодаря. Около смъртта на моя скъп природен брат. Научих от първа ръка.
„Някой бивш подчинен на Риовал е избягал направо при него. Правилно.“
— Надявам се, че услугата на тази ръка е била възнаградена.
— Ще бъде, щом се уверя, че казаното е истина.
— Елате да видите. — Трябваше да стане от ергономичния стол. С големи усилия успя да го направи и въведе барона в дневната. Телохранителят на Къща Фел и Дендариите ги последваха.
Едрият телохранител хвърли неспокоен поглед към сержант Таура, извисила се над него. Тя му се усмихна, оголи кучешките си зъби и каза:
— Здравей. Знаеш ли, харесваш ми.
Той трепна и се приближи по-плътно до господаря си.
Фел отиде при трупа, коленичи, вдигна отрязаната китка и просъска разочаровано:
— Кой е направил това?
— Още не знаем — отговори Майлс. — Така го намерих.
— Точно така? — Фел го погледна остро.
— Да.
Фел проследи черните дупки на челото на трупа.
— Онзи, който е сторил това, е знаел какво върши. Искам да намеря убиеца.
— Да… отмъстите за смъртта на своя брат? — попита предпазливо Елена.
— Не. Да му предложа работа! — Фел се засмя гръмогласно, весело. — Представяте ли си колко хора са се опитвали в продължение на много години да постигнат това?
— Имам една идея — каза Майлс. — Ако можете да помогнете…
В съседната стая полуразрушеният комуникационен пулт на Риовал иззвъня.
Фел вдигна очи, погледът му беше съсредоточен.
— Никой не може да се обади тук без код — каза той и стана. Майлс почти го изблъска в кабинета, седна на ергономичния стол и включи видеоекрана.
— Да? — И едва отново не скочи от стола.
На видеоекрана се появи подпухналото лице на Марк. Имаше вид, сякаш току-що е излязъл изпод душа: с червено лице и мокра, пригладена назад коса. Носеше сиво трико като на Майлс. Сини натъртвания, преминаващи в зелено-жълто по краищата, правеха кожата му да прилича на съшит от парчета юрган, но очите му бяха широко отворени и блестяха. Ушите му бяха все още на мястото си.
— Аха — каза той весело, — ето те. Знаех си, че ще си ти. Имаш ли представа кой си сега?
— Марк! — Майлс почти се опита да изпълзи през видеообраза. — Добре ли си? Къде си?
— Разбирам, че си наясно. Добре. Аз съм при Лили Дърона. Господи, Майлс, какво място! Каква жена! Тя ми позволи да взема душ. И ми присади кожа. И ми оправи краката. Даде ми хипоспрей за отпускане на мускулите на гърба. Със собствените си ръце извърши медицински услуги, които са твърде интимни и твърде противни за описване, но, да ти кажа, бяха крайно необходими, уверявам те, и ми държеше главата, докато пищях. Споменах ли за душа? Аз я обичам и искам да се оженя за нея.