Всичко това беше изречено с такъв ентусиазъм, че Майлс не можеше да каже дали Марк не се шегува.
— Сега какво си взел? — попита той подозрително.
— Болкоуспокояващи. Много, много болкоуспокояващи. Оо, чудесно е! — Той дари на Майлс една странна усмивка. — Но не се тревожи, главата ми е съвсем бистра. Това е просто от банята. Аз се държах, докато тя не ми разреши да се изкъпя. Това ме размекна. Знаеш ли какво чудесно нещо е банята, когато отмиваш… няма значение.
— Как излезе оттук и се върна в клиниката на Дърона? — попита Майлс настойчиво.
— С леколета на Риовал, разбира се. Кодовата ключалка задейства.
Зад Майлс барон Фел затаи дъх.
— Марк. — Той се наведе и влезе усмихнат в обсега на видеокамерата — Би ли включил за момент Лили?
— А, барон Фел — каза Марк. — Добре. Щях да ви потърся след малко. Искам да ви поканя на чай тук, при Лили. Трябва да си поговорим. Ти също, Майлс. И доведи всичките си приятели. — Марк го погледна многозначително.
Майлс спокойно се пресегна и натисна бутона „внимание“ на комуникационната линия на Иверсън.
— Защо, Марк?
— Защото са ми необходими. Моите командоси са много уморени и трябва да си починат.
— Твоите командоси?
— Ако обичаш, изпълни молбата ми. Моля те. Дължиш ми го — добави Марк толкова тихо, че Майлс трябваше да се напрегне, за да го чуе. В очите на Марк за момент проблесна искра.
— Той го е използувал. Сигурно знае… — промърмори Фел, наведе се към екрана и каза на Марк: — Знаеш ли какво правиш, Марк?
— Оо, бароне. Зная. Но не зная защо толкова много хора си създават главоболия и не ми вярват — добави Марк с тон на засегнато достойнство. — Много добре зная какво правя. — И се засмя. Със смущаващ, нервен, прекалено силен смях.
— Нека да поговоря с Лили — каза Фел.
— Не. Ела тук и говори с Лили — каза Марк нервно. — И без това искаш да говориш с мен. — Той впери поглед директно в очите на Фел. — Обещавам ти, че ще ти е от полза.
— Да, наистина искам да говоря с теб — промърмори Фел. — Ще дойда.
— Майлс. Ти си в кабинета на Риовал, където бях аз. — Марк се взря в лицето му — Майлс не можа да се досети защо — и кимна леко, сякаш удовлетворен. — Елена там ли е?
— Да…
Елена се наведе над рамото му към екрана.
— Какво има, Марк?
— Искам да поговоря с теб една минутка. Като с телохранителка. Лично. Моля те да изкараш всички вън от стаята. Всички.
— Ти не можеш… — започна Майлс. — „Телохранителка? Не васал?“ — Не можеш да му бъдеш…
— Предполагам, че технически вече не е, нали ти отново си жив — каза Марк и се усмихна тъжно. — Но аз искам услуга. Първата и последната ми молба, Елена. Лично.
Елена се огледа.
— Всички да излязат. Моля, Майлс. Разговорът е между Марк и мен.
— Телохранителка? — промърмори Майлс, докато тя го изтласкваше в коридора. — Как може… — Елена затвори вратата зад тях. Майлс се обади на Иверсън да осигури транспорт и всичко каквото трябва. Учтива надпревара с Фел, но все пак надпревара.
Елена се появи след няколко минути. Беше напрегната.
— Вие заминавате при Дърона. Марк ме помоли да му намеря нещо тук. Ще ви настигна.
— Тогава събери всички данни за ИмпСи, които можеш — каза Майлс, изненадан от бързината, с която се развиваха събитията. Май по някакъв начин вече не той командваше тук. — Ще кажа на Иверсън да ти помогне. Но… телохранителка? Наистина ли си му телохранителка? Как може…
— Сега това не означава нищо. Но аз съм му длъжница. Всичките сме му длъжници. Той уби Риовал, нали?
— Вече се досещах, че трябва да е той. Само не разбирах как.
— Със завързани зад гърба ръце, така казва. Вярвам му. — Тя се насочи към апартамента на Риовал.
— Това Марк ли беше? — промърмори невярващо Майлс. Не биха могли да му направят друг клон-брат, докато беше мъртъв, нали? — Не ми прилича на Марк. Преди всичко гласът му звучеше така, сякаш е радостен, че ме вижда. Такъв ли е Марк?
— О, да — каза Куин. — Марк беше.
Той усили темпото. Дори Таура трябваше да забърза, за да върви редом с него.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Малката персонална Дендарии совалка се носеше със същата скорост, както и голямата десантна совалка на барон Фел, така че пристигнаха в клиниката на Група Дърона почти едновременно. Совалката на Къща Дайн, която временно принадлежеше на ИмпСи, чакаше търпеливо на парка отвъд улицата срещу входа. Просто чакаше.
Докато кръжаха за приземяване, Майлс попита Куин, която пилотираше:
— Ели… ако летяхме заедно с леколет, въздушна кола или нещо друго и аз неочаквано ти заповядам да се разбиеш, би ли го направила?