— Аз не — призна Фел. Те се прегърнаха. — Довиждане, Лили.
— Довиждане, Геориш.
Фел се обърна към Марк.
— Сделката си е сделка, работа на Къщата. Но имам и един личен въпрос. — Той протегна пълната си ръка. — Мога ли да ви стисна ръката, сър?
Марк го гледаше смутен и изпълнен с подозрение. Лили му кимна, той се надигна и ръката му потъна в лапата на Фел.
— Благодаря — каза Геориш Стаубер искрено, кимна на стражите си и изчезна надолу по тръбния подемник заедно с тях.
— Мислите ли, че тази сделка ще остане в сила? — попита Марк Лили със слаб, разтревожен глас.
— Достатъчно дълго. През следващите два дни Геориш ще бъде прекалено зает да усвоява новата си придобивка. Това ще погълне всичките му ресурси. А след това ще бъде много късно. Съжаление по-късно — да. Преследване и отмъщение — не. Това е достатъчно. Това е всичко, от което се нуждаем.
Тя нежно поглади косата му.
— Сега просто си почини. Пийни още малко чай. Чака ни много работа. — Тя тръгна да събира младите Дърони. — Робин! Виолета! Хайде бързо!
Марк се отпусна. Изглеждаше много уморен, дори замаян. Смръщи се, прехвърли чашата чай в дясната си ръка и я разклати преди да пие.
Ели докосна лекия си боен шлем, ослуша се и се засмя горчиво.
— Командирът на ИмпСи в Станция Харгрейвс-Дайн е на линията. Казва, че подкрепленията му са пристигнали, и пита къде да ги изпрати.
Майлс и Марк се спогледаха. Майлс не знаеше какво мисли Марк, но повечето от отговорите, които възникнаха в ума му, бяха много неприлични.
— Вкъщи — каза най-после Марк. — И могат да откарат и нас.
— Аз трябва да се върна във флота — каза Майлс настойчиво. — Всъщност… къде са те, Ели?
— На път от Илирика за среща край Ескобар, но ти няма да отидеш при тях, докато от болницата на ИмпСи не ти разрешат да преминеш на действаща служба — каза тя твърдо. — Флотът е добре. Ти не си. Илян ще ми откъсне ушите, ако те откарам другаде, а не направо у дома. А и баща ти…
— Какво му е на баща ми? — попита Майлс. Елена беше почнала да казва нещо… леден ужас стегна гърдите му. В ума му се завъртя калейдоскоп от убийства, смъртоносни болести и политически заговори. Да не говорим за инцидентите с въздушна кола.
— Получи силна сърдечна атака — каза Марк. — Сложиха го на легло в ИмпСи в очакване за трансплантация на сърце. Всъщност може би вече са го оперирали.
— Ти си бил там? — „Какво си му направил?“ Майлс се почувства така, сякаш магнитните му полюси бяха обърнати. — Трябва да се прибера у дома!
— Точно това казвах и аз — съгласи се Марк уморено. — Защо мислиш, че изминахме целия път дотук, ако не да те върнем у дома? Едва ли за да дойдем на минерални бани с Рай Риовал. Мама смята, че аз съм следващият наследник Воркосиган. Е, мога да се справя с управлението на Бараяр, но съм адски сигурен, че с това не мога.
Всичко беше прекалено много, прекалено бързо. Той седна и се опита да се успокои, за да не настъпи нова конвулсия — една от онези малки физически слабости, които можеха незабавно да предизвикат медицинско обвинение от ИмпСи, ако не внимаваше кои са свидетелите. Беше си мислил, че конвулсиите са временна непредвидена спънка в неговото възстановяване. Ами ако са постоянни? Оо, Боже…
— Аз ще заема на Лили моя кораб — каза Марк, — тъй като барон Фел много хитро я лиши от необходимите й средства, за да плати пътя за трийсет и шест души до Ескобар.
— Какъв кораб? — попита Майлс. „Не е някой от моите, нали?“
— Онзи, който ми даде мама. Лили все още може да го продаде на орбита Ескобар с прилична печалба. Аз ще върна парите на мама, ще погася заема, срещу който беше заложено езерното имение и ще ми остане доста впечатляваща сума джобни пари. Иска ми се някой ден да имам собствена яхта, но наистина не бих могъл да използувам тази, поне сега.
„Какво? Какво? Какво?“
— Просто си мислех — продължи Марк, — че Дендариите могат да откарат Лили. Да й осигурят малка военна охрана срещу свободно и бързо завръщане във флота. Освен това ще спестим на ИмпСи разходите за четири търговски прехода.
„Четири?“ Майлс мълчаливо погледна мрачния Бел.
— И да се измитаме оттук колкото се може по-бързо — добави Марк. — Преди да се случи нещо лошо.
— Амин! — промърмори Куин.
„Роан и Ели на един и същ кораб?“ Да не говорим за Таура. Ами ако се съберат и разменят впечатления? Ако между тях възникне разпра? И още по-лошо, ако се съюзят и решат да го разделят? На теб главата, на мен креслата… Три жени в живота му — и трите накуп. В сравнение с Иван той беше непорочен девственик. Просто не ги беше поставил на мястото им. Трябваше да промени живота си. Имаше нужда от… една лейди Воркосиган, която да тури край на тази глупост. Но дори храбрата Ели отказа да приеме доброволно това задължение.