Откъм тръбния подемник се чуха гласове, някоя от Дъроните извика:
— Право нагоре, госпожо.
Елена Ботари-Джесек изникна зад хромираните перила и обходи стаята с поглед.
— Здравейте. Майлс, трябва да говоря с Марк — каза тя на един дъх. Очите й бяха мрачни и тревожни. — Можем ли да отидем някъде? — попита тя Марк.
— Предпочитам да не ставам — каза Марк. Гласът му беше много уморен, много отпаднал.
— Добре. Майлс, Бел, моля ви, излезте — каза тя без заобикалки.
Озадачен, Майлс се изправи и погледна въпросително. Очите й казаха: „Не сега. По-късно.“ Той вдигна рамене.
— Хайде, Бел. Ела да видим дали можем да наемем някой помощник. — Искаше да намери Роан. Марк наблюдаваше как Майлс се спусна по тръбния подемник заедно с Бел. Елена придърпа един стол, седна и разпери ръце. Марк беше крайно навъсен.
Майлс прехвърли Бел при доктор Попи да осигурява свръзка и се отправи към апартамента на Роан. Както се надяваше, тя беше там и опаковаше нещата си. Друга млада Дърона седеше и наблюдаваше с малко смутен вид. Майлс веднага я позна.
— Лили Младша! Значи дойде! Роан!
Лицето на Роан светна от радост и тя побърза да го прегърне.
— Майлс! Името ти е Майлс Нейсмит. Знаех си. Ти премина каскадите. Кога?
— Да. — Той се прокашля. — Всъщност това беше още в Барапутра.
Усмивката й малко помръкна.
— Преди да избягам? И не си ми казал.
— За сигурност — каза той внимателно.
— Не си ми вярвал?
„Това е Джексън Хол. Ти самата го каза.“
— Бях повече загрижен за Ваза Луиджи.
— Е, мога да те разбера — въздъхна Роан.
— Кога дойде?
— Вчера сутринта. Лили се вмъкна нощес. Хитро! Никога не съм мислил, че ще можеш да измъкнеш и нея.
— Освобождаването на един беше ключ за освобождаване на друг. Ти се измъкна, което позволи на Лили да излезе. — Той се усмихна на Лили Младша, която ги наблюдаваше любопитно. — Само аз не направих нищо. Това, изглежда, е историята на моя живот напоследък. Но наистина вярвам, че вие ще успеете и ще се измъкнете от планетата преди Ваза Луиджи и Лотус да разберат.
— Всички ще излетим още преди да се мръкне. Чуваш ли! — Роан го заведе до прозореца. Персоналната совалка, пилотирана от сержант Таура, с около осем Дърони на борда излиташе тежко от двора на оградения с високи стени комплекс. Първите осем — да подготвят кораба за следващите, които щяха да дойдат.
— Ескобар, Майлс! — извика ентусиазирано Роан. — Отиваме на Ескобар. Оо, Лили, там ще ти хареса.
— Ще останете ли като група, когато отидете там? — попита Майлс.
— В началото, според мен. Докато другите привикнат. Лили ще ни освободи след смъртта си. Мисля, че барон Фел очаква това. В края на краищата по този начин конкуренцията му се намалява. Очаквам до утре сутринта той да доведе най-добрите хора от Къща Риовал тук.
Майлс забеляза на облегалката на канапето едно доста познато малко дистанционно управление.
— Аха! Значи ти си държала другия ключ за контролиране на термичната граната! Трябваше да се досетя. Значи си чула всичко, което стана. Не бях сигурен дали Марк не блъфира.
— Марк не блъфира за нищо — заяви тя категорично.
— Ти беше ли тук, когато той дойде?
— Да. Беше малко преди съмване. Слезе клатушкайки се от един леколет, облечен много странно и… веднага поиска да говори с Лили.
Майлс вдигна вежди като си представи гледката.
— Какво казаха стражите при портата?
— Казаха „Да, сър“. Той имаше аура… не зная как да ти го опиша. Само… представи си го в тъмна тясна уличка и как цял куп яки главорези се боричкат да се махнат от пътя му. Твоят клон-близнак е страхотен млад мъж.
Майлс примигна.
— Лили и Крис го закараха до клиниката на антигравитационна носилка и след това не съм го виждала. После започнаха да валят заповеди. — Тя замълча. — Значи ще се върнеш при наемниците си?
— Да. След известен отдих и развлечение, предполагам.
— И няма… няма да се откажеш? Дори след такова ужасно раняване?
— Признавам, гледката на огнестрелни оръжия предизвиква в мен неприятни конвулсии, но… надявам се още дълго време да не се уволнявам от Дендарии. Хм… тези конвулсии, които имам. Ще изчезнат ли?
— Трябва да изчезнат. Криосъживяването винаги е несигурно. Значи… не си представяш да се уволниш. И да се заселиш на Ескобар например.
— От време на време посещаваме Ескобар, за ремонт на флота. Или на персонала. Ескобар е голямо кръстовище. Пътищата ни отново могат да се пресекат.
— Но не така, както първия път, нали. — Роан се усмихна.