— Не за това. Нямам никакво намерение да пазя нищо от това в тайна. Никой няма да може отново да ме командва. Да измъкне отново тайните ми. Изобщо, що се отнася до мен, можеш да разкажеш на цялата галактика. Но… ако ИмпСи се добере до тези записи, те ще отидат в ръцете на Илян. А той няма да може да ги скрие от графа, нито от графинята, макар да съм сигурен, че ще се опита. Или, евентуално, от Майлс. Можеш ли да си представиш графа или графинята, или Майлс да ги видят?
Тя пое дъх и стисна зъби.
— Започвам да разбирам.
— Помисли за това. Аз вече го сторих.
— Лейтенант Иверсън побесня, когато разбра, че съм влизала. Кани се да изпрати по каналите оплаквания.
— Да изпраща. ИмпСи изкарва на показ всички оплаквания срещу мен или от мен, и аз ще изпратя оплаквания от тях. Например, къде, по дяволите, бяха те през последните пет дни. Няма да имам никакви угризения на съвестта, нито милост и ще отправя обвинения към всички от Илян надолу. — Той изръмжа ядосано.
Лицето й беше зелено-бяло.
— Аз… много съжалявам, Марк. — Ръката й нерешително докосна неговата.
Той я хвана за китката и здраво я стисна. Ноздрите й пламнаха, но тя не трепна. Той се надигна — или поне се опита да се надигне.
— Не смей да ме съжаляваш! Аз победих! Ако искаш, запази съчувствието си за барон Риовал. Аз го хванах. Измамих го. Победих го в собствената му игра, на собствен терен. Няма да позволя да превърнеш победата ми в поражение заради своите проклети… чувства. — Той пусна китката й. Тя я разтри. Наблюдаваше го спокойно. — Точно там е работата. Аз мога да се отърва от Риовал, ако не ми пречат. Но ако научат онези неща… ако имаха тези проклети видеозаписи… те никога нямаше да могат да оставят този случай. Вината им би продължавала да ги кара да се връщат към него и да продължават да връщат и мен. Аз не искам вечно да се сражавам с Рай Риовал в моята, или пък в техните глави. Той е мъртъв. Аз съм жив. Точка.
Той спря и изсумтя.
— Разбирам — въздъхна Ботари-Джесек.
Навън персоналната совалка на Дендарии, пилотирана от сержант Таура, се вдигна с първия товар от Дърони и се отправи към яхтата на Марк на орбита. Той продължи да мълчи, докато тя се изгуби от погледа му. „Да. Вървете, вървете, вървете. Махнете се от тази дупка, вие, аз, всички клонове. Завинаги. Станете човешки същества, ако можете. Ако мога.“
Ботари-Джесек го погледна и каза:
— Знаеш, че ще настояват за медицински преглед.
— Да, и ще разберат някои неща. Аз не мога да скрия произхода на тези белези и Бог ми е свидетел, не мога да скрия и принудителното хранене… нелепо, нали?
Тя преглътна и кимна.
— Мислех, че ти ще… оо, няма значение.
— Правилно. Казах ти да не гледаш. Но колкото по-дълго мога да избегна прегледа от компетентен доктор на ИмпСи, толкова по-неясен мога да бъда за всичко останало.
— Сигурно ще трябва да се лекуваш.
— Лили Дърона свърши чудесна работа. И по мое искане не направи никакви записи. Трябва да мога да мина незабелязано.
— Все пак не се отказвай от лекарска помощ — посъветва го Ботари-Джесек. — Графинята ще го забележи, дори никой друг да не види нищо. А и не мога да повярвам, че не се нуждаеш… от нещо повече. Не физически.
— Оо, Елена. Ако има нещо, което научих през последната седмица, това е колко шибано е сглобен мозъкът ми. Най-лошото, което видях в сутерена на Риовал, беше чудовището в огледалото, психическото огледало на Риовал. Моето любимо чудовище, четириглавото. Много по-лошо дори от самия Риовал. По-силно. По-бързо. По-лукаво. — Той прехапа език, осъзнал, че започва да приказва прекалено много, осъзнал, че приказките му започват да граничат с лудост. Но не мислеше, че граничат с лудост. Той мислеше, че граничат със здравия разсъдък — след всичко станало тук. Въпреки всичко станало. — Аз зная какво правя. На някакво ниво зная съвсем точно какво правя.
— На два от видеофилмите… ти, изглежда, успяваш да измамиш Риовал с фалшиво раздвояване на личността.
— Никога не бих могъл да измамя Риовал с нещо фалшиво. Той беше в този бизнес от десетилетия и бе достигнал до най-тайните кътчета в мозъците на хората. Но моята личност не беше точно раздвоена, а като… повече обърната. — Нищо, което се чувства така единно цяло, не може да бъде наречено раздвоено. — Не беше нещо, което бях решил да направя. Беше просто нещо, което направих.
Тя го гледаше много загрижено, така че му се наложи да се изсмее. Но ефектът от смеха му за нея очевидно не беше толкова успокояващ, колкото би желал.
— Разбери едно — каза й той. — Понякога умопомрачението не е трагедия. Понякога е стратегия за оцеляване. Понякога е… триумф. — Той се поколеба. — Знаеш ли какво е черна бригада?