— Ах! — Марк се облегна. — Ах. Ох. Добре. — Потърка се колебливо по челото. „Ти загуби играта, Ваза Луиджи! Едно на нула за мен.“ — Не предполагах, че се интересуваш от спасяване на клонове, Майлс.
Майлс намигна.
— Вдъхнових се от теб.
Аха. Той не искаше да омаловажи победата му над Риовал. Очевидно беше довлякъл упоритата девойка, за да го зарадва и ободри. Но пък имаше и елемент на слаба ревност. За първи път в живота си Майлс чувстваше на врата си горещия дъх на братската конкуренция. „Наистина ли те изнервям? Ха! Свиквай, момче. Живях с това двайсет и две години.“ Майлс беше говорил за Марк като „моя брат“ със същия тон, който използуваше, когато казваше „моите ботуши“ или, може би, „моят кон“. Или — признай си сега — „моето дете“. Някакъв неясен патернализъм. Изведнъж Марк разбра, че има едно приятно ново хоби, което ще му осигури занимавка през следващите години. „Господи, аз започвам да се радвам да съм ти брат!“
— Да — каза Марк весело. — Ти можеш да направиш същото. Знаех, че можеш, ако се опиташ. — И се усмихна. За негова изненада смехът му се превърна в хълцане. Той потисна и двете. Не се осмели да се засмее високо или да изрази някаква друга емоция точно сега. Много трудно се владееше. — Много се радвам — каза той с колкото се може по-безразличен глас.
Майлс, разбрал цялата игра, кимна и със също толкова безразличен глас каза:
— Добре.
„Благословен да си, братко.“ Майлс най-после бе разбрал какво значи да ходиш по ръба на бръснач.
И двамата погледнаха към момичето. Тя се размърда неспокойно под тежестта на това двойно очакване, отметна черната си коса и успя да промълви:
— Когато те видях за първи път — каза го на Марк, — не те харесах много.
„Когато ме видя за първи път, и аз не се харесвах много.“
— Да? — окуражи я той.
— Аз и сега продължавам да мисля, че изглеждаш смешен. Дори по-смешен от него. — Тя кимна към Майлс, който се усмихна иронично. — Но… но… — Думите й изневериха. Предпазливо и колебливо, като волна птичка, доближаваща се до ръката, която я храни, тя се осмели да пристъпи до него, наведе се и го целуна по подпухналата буза. После, пак като птичка, отлетя.
— Хм — произнесе Майлс, наблюдавайки я как се спуска надолу по тръбния подемник. — Аз се надявах на малко по-ентусиазирана демонстрация на благодарност.
— Имаш още много да учиш — каза Марк спокойно. Докосна бузата, където го беше целунало момичето, и се усмихна.
— Ако мислиш, че това е неблагодарност, опитай с ИмпСи — посъветва го мрачно Майлс. — „Какви са загубите?“
Марк вдигна вежди.
— Цитираш Илян?
— Оо, ти си го срещал?
— Да.
— Бих желал да бях там.
— Аз също бих желал да беше на срещата — каза Марк искрено. — Той беше… кисел.
— Обзалагам се. Той е най-киселият човек на света с изключение на майка ми, когато е в лошо настроение. Слава Богу, че не й се случва често.
— Трябваше да я видиш, когато му се противопостави — каза Марк. — Сблъсък между титани. Мисля, че щеше ти достави истинска радост. На мен ми беше много забавно.
— Така ли? Изглежда, че имаме много, за което да си поговорим…
За първи път Марк разбра, че наистина е така, и се окуражи. За нещастие последва поредното прекъсване. Един мъж в ливрея на Къща Фел погледна през хромирания парапет, видя го и направи някакъв знак, приличен на поздрав.
— Имам пратка по куриер за човек на име Марк — каза той.
— Аз съм Марк.
Куриерът отиде при него, освети лицето му със скенер за потвърждение, отвори мъничка кутийка, закачена с верижка на китката му и му подаде карта в плик без марка.
— Приветствия от барон Фел, сър. Той вярва, че това ще ускори пътуването ви.
Кредитна карта. Ах-ха! И много голям намек с нея.
— Моите почитания на барон Фел и… и… какво искаме да кажем на барон Фел, Майлс?
— Аз бих се ограничил с „Благодаря“, струва ми се — отговори Майлс. — Най-малкото докато отидем много, много далеч.
— Кажи му „Благодаря“ — каза Марк на куриера, който кимна и си тръгна.
Марк съгледа в ъгъла комуникационния пулт на Лили. Струваше му се много, много отдалечен. Посочи го и каза:
— Би ли, хм, би ли ми донесъл дистанционното четящо устройство от комуникационния пулт, Майлс?
— Разбира се. — Майлс го взе и му го подаде.
— Според мен — каза Марк, размахвайки картата, — той ме минава, но няма да рискувам да се срещнем и да оспорвам. — Той пъхна картата в отвора на четящото устройство и се усмихна. — Познах.
— Колко? — попита Майлс и протегна шия.
— Е, това е много личен въпрос — каза Марк. Майлс виновно се отдръпна. — Бизнес. Ще ти кажа, ако ми отговориш на един въпрос. Спа ли с онази лекарка?