— Марк? — чу се гласът на графинята от фоайето. — Майлс?
— Тук сме — каза Майлс.
— Ах — възкликна тя и влезе в преддверието. — Ето ви и двамата.
И им се усмихна с ненаситна тайна майчина радост, видимо много доволна. Майлс не можеше да не се почувства стоплен, сякаш някакво останало последно парче лед от криозамразяването най-после се беше разтопило и изпускаше пара. Графинята беше облечена в нова рокля, по-натруфена от обикновено, в зелено и сребърно, с набрана яка, басти и шлейф, истинско тържество на плата. Това обаче не я правеше вдървена — не би могла да си го позволи. Графинята никога не се чувстваше притеснена от облеклото си. Тъкмо напротив. Очите й блестяха по-силно от сребърната бродерия.
— Татко готов ли е? — попита Майлс.
— Всеки момент ще слезе. Настоявам да си тръгнем веднага след полунощ. Вие двамата, разбира се, ако желаете, можете да останете по-дълго. Той иска да им покаже, че е здрав и силен както преди. Това му е в кръвта. Опитай се да насочиш вниманието му към графството, Майлс. Бедният министър-председател Ракоци ще полудее — все още си мисли, че Арал го дебне и следи всяка негова стъпка. Наистина трябва след Зимния панаир да напуснем столицата и да отидем в Хасадар.
Майлс, който имаше много ясна представа колко време отнема възстановяването след сърдечна операция, каза:
— Мисля, че ще можеш да го убедиш.
— Моля те да ме подкрепиш. Аз зная, че той не може да те излъже, и той също го знае. Всъщност какво точно да очаквам тази вечер? Имам предвид силите му.
— Той ще танцува два пъти: веднъж, за да докаже, че може да танцува, и втория път, за да докаже, че първия път не е било щастлива случайност. След това няма да имаш никакъв проблем да го убедиш да седне — каза Майлс уверено. — Продължавай да изпълняваш ролята на загрижена съпруга, а той ще се преструва, че спира танците, за да ти достави удоволствие, а не защото не му стигат сили. Хасадар ми се струва много добра идея.
— Да. Бараяр просто не знае какво да прави с оттеглилите се управници. Традиционно те се оттеглят на почивка и не правят коментари по адрес на своите наследници. Арал трябва да направи точно това. Макар че Грегор има някаква невероятна идея.
— Така ли? Каква?
— Спомена нещо за вицекрал на Серджияр като пост за Арал, когато се възстанови напълно. Сегашният вицекрал, изглежда, моли да се върне. Всъщност хленчи. Не мога да си представя по-неблагодарна задача от губернатор на колония. Един честен човек бива смилан на прах, като се опитва да играе ролята на буфер между две конфликтни потребности — правителството горе в метрополията и колонистите долу. Ще ви бъда много благодарна, ако направите всичко възможно, за да извадите Грегор от това заблуждение.
— Оо, не зная — Майлс повдигна вежди в размисъл. — Имам предвид… проекта за оттегляне. Цяла планета. Серджияр. Освен това нали ти си я открила, когато си била капитан от Бетанската астрономическа станция?
— Да. Ако бараярската военна експедиция не ни беше изпреварила, сега Серджияр щеше да бъде бетанска дъщерна колония. И щеше да бъде управлявана много по-добре, повярвайте ми. Тя наистина има нужда някой да я поеме. Ами екологическите й проблеми? Плачат за интелигентно управление… искам да кажа, да се премахне онази ужасна напаст от червеи, Малко благоразумие в бетански стил би могло… Предполагам, че най-после са го разбрали.
Майлс и Марк се спогледаха. Това не беше телепатия. Но и на двамата им хрумна, че може би Арал Воркосиган не е единственият изключително енергичен застаряващ експерт, когото Грегор с радост би отпратил от столицата си.
Марк сведе очи.
— Колко скоро може да стане това?
— Оо, не по-рано от една година.
Лицето на Марк просветна. Телохранителят Пим подаде глава в преддверието и съобщи:
— Готово, миледи.
Всички се отправиха в залата с мозайка в бяло и черно. Намериха графа седнал в подножието на виещата се стълба. Когато ги видя, на лицето му се изписа задоволство. Графът също беше загубил доста килограми по време на лечението си, но това го правеше само да изглежда по-строен. Носеше червено-синята си униформа и сабята си с подсъзнателна лекота. След три часа щеше да остане без сили, помисли си Майлс, но дотогава щеше да създаде в многото присъстващи, които внимателно щяха да следят първото му официално представяне след повторната сърдечна атака, трайно впечатление за добро здраве. Цветът на лицето му беше отличен, погледът, както винаги, пронизващ. Косата му обаче беше съвсем побеляла. Като се изключеше това, човек можеше да си помисли, че той ще живее вечно.