Выбрать главу

Трябваше да накара Майлс да го запознае с още хора. Това щеше да погъделичка самолюбието му. Да го убеди, че всички го познават и го уважават. Марк мислеше да си го позволи. Щеше да си го върне друг път, някога, когато Майлс се възстанови.

Накрая Марк не издържа, скочи на един стол и видя брат си да излиза от залата в компанията на една руса жена в синьо кадифе — Деля Куделка, най-високата сестра на Карин. „Те са тук. Оо, Господи.“ Скочи от стола и побърза да потърси графинята. Намери я на едно кресло на третия етаж да бъбри с няколко по-стари жени, очевидно клюкарки. Тя видя притеснената му усмивка, извини се и отиде с него в един ъгъл в покрития с килим коридор.

— Проблем ли имаш, Марк? — попита графинята, оправяйки полите си, за да седне на едно малко канапе. Той внимателно се настани на другия край.

— Не зная. Тук са семейство Куделка. На рождения ден на императора обещах да танцувам с Карин, ако се върна навреме. И… бях я помолил да говори с теб. За мен. Говори ли?

— Да.

— Какво й каза?

— Е, беше дълъг разговор…

„Оо, по дяволите!“

— Същината на разговора беше, че според мен ти си интелигентен млад мъж, който има някои много неприятни преживявания, но ако можеш да бъдеш убеден да използуваш интелигентността си, за да решиш проблемите си, аз ще ти ходатайствам.

— Бетанска терапия?

— Нещо такова.

— Мислил съм за тази терапия. Много. Но се ужасявам от мисълта, че бележките на терапевта могат да попаднат в някой рапорт на ИмпСи. Не искам да изпадна в ролята на проклет експонат. — „Отново!“

— Мисля, че мога да направя нещо по въпроса.

— Можеш ли? — Той я погледна развълнуван и обнадежден. — Дори и без да се запознаеш с рапортите?

— Да.

— Аз… ще съм ти много благодарен, мамо.

— Смятай, че съм ти обещала. Дума на Воркосиган.

Не по рождение Воркосиган. Но той не се усъмни в думата й.

„Мамо, с теб всичко изглежда възможно!“

— Не зная какви подробности си казала на Карин…

— Много малко. В края на краищата тя е само осемнайсетгодишна. Почти не съзнава собствената си новопридобита зрялост. По-нататъшните подробности… хм, реших, че могат да почакат. Освен това първо трябва да завърши училище — подчерта графинята.

— Хм. — Той не беше сигурен дали се чувства облекчен, или не. — Във всеки случай в момента това не е актуално. Оттогава възникнаха… множество проблеми. И повечето от тях много сериозни.

— Нямам такова чувство, Марк. Откакто двамата с Майлс се върнахте от Джексън Хол, ти ми изглеждаш по-съсредоточен и отпочинал. Макар че не искаш да говориш за това.

— Не съжалявам, че опознах себе си, мамо. Не съжалявам дори… че съм такъв. — „Аз и черната бригада.“ — Но наистина съжалявам… че съм толкова различен от Карин. Аз вярвам, че съм някакъв вид чудовище. И в Шекспировата „Буря“ Калибан не се жени за дъщерята на Просперо. Всъщност за опита му да се ожени го бият жестоко, доколкото си спомням. — Да, как би могъл да обясни Гордж и Грънт, и Хаул, и Убиеца на момиче като Карин, без да го изплаши или отврати? Как би могъл да поиска тя да задоволи ненормалните му апетити, дори и в някой сън или въображаема игра? Беше безнадеждно. По-добре да не се опитва.

Графинята се усмихна кисело.

— В аналогията ти има няколко погрешни неща, Марк. На първо място мога да ти гарантирам, че ти не си непълноценен човек, за какъвто се мислиш. И Карин също не е свръхчовек. Макар че, ако настояваш да я третираш като плячка, а не като човек, мога да ти гарантирам, че ще си навлечеш друг вид проблем. — Тя вдигна вежди, за да подчертае казаното. — Искам да добавя, като условие за моята благословия, предложението си тя да се възползува от възможността по време на учението й в колонията Бета следващата година да вземе някои допълнителни уроци. Малко бетанско обучение по някои интимни въпроси може, според мен, да разшири достатъчно възгледите й, за да може да приеме, хм, без да се разочарова, някои заплетени положения. Например известна свобода на възгледите, която едно осемнайсетгодишно момиче не може да придобие на Бараяр.

— Оо. — Тази идея за решаване на проблемите в ума на Карин изобщо не му беше хрумнала. Това беше… умно. — Аз мислех… догодина също да отида да уча на Бета. Малко галактическо образование ще ми е от полза, когато кандидатствам за работата, която имам предвид. Не искам да оставям всичко само на чиста фаворизация.

Графинята наклони учудено глава.