— Не е смешно — сряза я Майлс. Баз превърна едно подозрително ръмжене във внимателно кашляне и спокойно посрещна погледа му, но после отмести очи и се изкикоти.
— Във всеки случай тази шега отдавна е остаряла — каза Майлс уморено. — Зависи какво търси Марк на Джексън Хол. Нещо от рода на… по дяволите, откритото робство, практикувано от джексънианските ваятели на човешки тела, е много обидно за прогресивната бетанска душа на Бел. И ако Марк смята да докопа някакъв дял от старата си родна планета, би могъл да придума Бел да тръгне с него.
— За сметка на Флота? — попита Баз.
— Това граничи с бунт — съгласи се неохотно Майлс. — Не обвинявам, просто разсъждавам. Опитвам се да разгледам всички възможности.
— В такъв случай възможно ли е крайната цел на Марк въобще да не е Джексън Хол? — попита Баз. — Има четири други прохода от джексъновия локален космос. Може би „Ариел“ просто преминава.
— Физически, да, възможно е — каза Майлс. — Психологически… Аз също съм проучвал Марк. И макар да не претендирам, че познавам истинските му намерения, знам, че Джексън Хол играе голяма роля в живота му. Това е само чувство, но много силно вътрешно чувство. — „Като тежък случай на стомашно разстройство.“
— Как допуснахме този път Марк да ни заблуди? — попита Елена. — Мислех, че ИмпСи го следи и ни държи в течение.
— Те наистина го следят. Редовно получавам рапорти от щаба на Илян — каза Майлс. — Според последния рапорт, който четох в щаба на ИмпСи преди по-малко от три седмици, Марк беше все още на Земята. Но тук се намесва проклетото изоставане на времето. Ако той е напуснал Земята, примерно, четири или пет седмици преди това, този рапорт е продължавал да пътува от Земята към Илян на Бараяр и след това към мен. Готов съм да се обзаложа на колкото искате бетански долари, че през следващите няколко дни ще получим кодирано съобщение от щаба, с което ни уведомяват, че отново са изпуснали Марк от поглед.
— Отново? — учуди се Елена. — Нима и по-рано са го изпускали?
— Няколко пъти. Всъщност три пъти. — Майлс се поколеба. — Разбирате ли, от време на време… три пъти през последните две години. Аз лично се опитах да контактувам с него. Поканих го да дойде, да се върне на Бараяр или поне да се срещнем. И всеки път той се паникьосваше, изчезваше и променяше самоличността си — от времето, когато е бил затворник на комаранска територия, това много му се удава — и тогава на хората на Илян им трябват седмици и дори месеци, за да го открият отново. Илян ме помоли без негово съгласие повече да не се опитвам да установявам контакт с Марк. — Той се замисли. — Майка много иска да се върне, но не иска да нареди на Илян да го отвлекат. Отначало бях съгласен с нея, но сега се колебая.
— Като твой клон той… — започна Баз.
— Брат — моментално го коригира Майлс. — Брат. За Марк аз не приемам термина „клон“. Забранявам да се използува. „Клон“ означава нещо взаимозаменяемо. Брат е нещо уникално. И аз ви уверявам, че Марк е уникален.
— При разгадаване… на следващите ходове на Марк — започна отново Баз, този път по-внимателно, — можем ли да се позоваваме на здравия разум? Нормален ли е той?
— Ако не е нормален, грешката е на комаранците. — Майлс стана и отново започна да обикаля около масата, въпреки отчаяните погледи на Куин. Избягваше да я погледне в очите: гледаше сивите си ботуши на сивия фон на фрикционната постелка. — След като накрая открихме съществуването му, Илян и агентите му направиха всички необходими проверки, за да установят неговия произход. Отчасти, според мен, като компенсация за голямото объркване на ИмпСи, които го бяха изпускали през всичките тези години. Прегледах всички рапорти и непрекъснато се опитвах да проникна в мисленето на Марк.
— Животът му в барапутранската ясла за клонове не изглежда да е бил много лош… — продължи Майлс. — Там добре се грижат за тях… но след като комаранските бунтовници са го отмъкнали, предполагам, че животът му е бил кошмар. Непрекъснато са го тренирали да бъде като мен, но винаги, когато мислели, че са постигнали желаното съвършенство, аз съм извършвал нещо неочаквано и е трябвало да започват отначало. Комаранците непрекъснато са променяли и усъвършенствали плановете си. Този заговор е продължил години след първоначално определения краен срок. Били малка група, във всеки случай са работили с малко средства. Според мен техният ръководител, Сер Гален, не е бил съвсем с всичкия си. Отново и отново да го мъчат, та да заприлича на мен. — Гален се е отнасял към Марк като към човек, на когото възлага голяма надежда за комаранското въстание, или като към домашно животно, и го е залъгвал с идеята, че при един преврат ще го направи император на Бараяр. Но понякога е допускал грешка и е виждал Марк като персонален генетически представител на нашия баща и го е третирал като изкупителна жертва на своята омраза към Воркосиган и Бараяр. Представял най-жестоки наказания, всъщност дори мъчения, като „самодисциплина“. И Марк дори му вярвал. Агент на Илян научил това при един доста незаконен разпит на бивш подчинен на Гален, така че тези неща са чиста истина.