Онези, които не виждаха в него адмирала, не го поздравяваха по този начин. Тя бяха равнодушни и любезни или равнодушни и груби, или просто равнодушни, затворени и безразлични. Той умело прикриваше неудобството си от телесните си деформации и открито се смущаваше от ръста си — само метър и четиридесет. Беше предпазлив.
Очите му искряха от негодувание и почти го боляха. Като синузит. Що за боготворене на един мръсен герой. Всичкото това за Нейсмит. „За Нейсмит, не за мен… никога за мен…“
Той потисна пристъпа на ужас пред това кого ще види — Бел Торн, капитана на „Ариел“. Приятел, офицер, бетанец — да, но и голямо изпитание. От обърканите събития преди две години на Земята Бел Торн също знаеше за съществуването на клона1. Лично никога не се бяха срещали. Но заблудата, че изоставя друг Дендарии в беда, можеше да предизвика у Торн съмнение, дори предположение…
Нейсмит бе откраднал от него дори това. Наемническият адмирал лъжеше наляво и надясно и претендираше, че е клон. Отлична дегизировка, скриваща истинската му самоличност, истинския му живот. „Ти имаш два живота — мислеше той за своя отсъстващ враг. — Аз нямам нито един. По дяволите, аз съм истинският клон. Не мога ли поне в това да бъда уникален? Всичко ли трябва да вземеш?“
Не. Трябва да се овладее. Ще може да измами Торн. Щом можа да се справи с ужасната Куин — телохранителката, любовницата Куин. Нали на Земята срещна Куин и я лъга цяла сутрин. Само веднъж, не два пъти, втория път не успя. Но Куин е била с истинския Майлс Нейсмит, залепена като с лепило. Той се беше отървал от нея. При това пътуване — никакви стари любовници.
Той още не беше имал любовница. Може би не беше много честно и за това да обвинява Нейсмит. През първите двайсет години от живота си на практика беше затворник, макар че не винаги го беше разбирал. През последните две… последните две, с неподправена горчивина призна той, бяха непрекъснат провал. Това беше последният му шанс. Той отказа да мисли за по-нататък. Повече не. Трябва най-напред да успее с това.
Пилотът се размърда и той отвори очи, когато забавянето на скоростта го овеси на коланите. Пристигаха на „Ариел“. Той бързо нарастваше — от малка точка до модерен кораб. Лекият кръстосвач илириканска конструкция имаше персонал двайсет души плюс помещение за допълнителен товар и група командоси. Тежко въоръжен за размерите си, той беше с източен профил, типичен за бойните кораби. Изглеждаше подвижен, почти бързоходен. Добър куриерски кораб. Адски добър, в който да бъде окошарен. Идеален. Въпреки мрачното си настроение той изкриви устни в подобие на усмивка, докато изучаваше кораба. „Сега аз вземам, а ти даваш, Нейсмит.“
Пилотът, очевидно наясно, че вози своя адмирал, подведе кораба към челюстите за скачване на дока така леко, че тяхното прещракване почти не се чу.
— Да ви чакам ли, сър?
— Не, няма да ми трябвате.
Пилотът побърза да нагласи уплътненията на ръкава, докато пътникът разкопчаваше предпазните колани, и го поздрави с още една идиотска, широка, горда усмивка. В отговор той също му се усмихна, после се хвана за дръжката над люка и се завъртя в гравитационното поле на „Ариел“.
Слезе върху малка товарна рампа. Зад него пилотът отново затваряше люка, за да върне совалката към кораба-майка, вероятно флагманския кораб „Триумф“. Той гледаше нагоре — винаги нагоре! — в лицето на чакащия Дендарии офицер — лице, което преди беше проучвал само на холовидеофона.
Капитан Бел Торн беше бетански хермафродит — раса, останала от един ранен експеримент в социогенното инженерство, при който били създадени малък брой индивиди. Голобрадото му лице беше обкръжено от мека кафява късо подстригана коса с прическа, която можеше да се вземе както за мъжка, така и за женска. Офицерската му куртка беше разкопчана и разкриваше черна тениска, под която се виждаха не много големи, но добре оформени гърди. Сивите униформени панталони бяха достатъчно хлабави, за да могат да скрият съответното издуване в чатала. За някои хора хермафродитите са изключително смущаващи. Той беше приятно изненадан, когато разбра, че този аспект на Торн не го смущава. „Клоновете, които живеят в стъклени къщи, не трябва да…“ какво? Всъщност го безпокоеше лъчезарната усмивка на хермафродита, която ясно казваше: „Аз обичам Нейсмит“. Почувства как стомахът му се свива на топка, когато отвърна на поздрава на капитана на „Ариел“.
1
Клон — генетически еднородно потомство от растения или животни, създадено по пътя на безполово (предимно вегетативно) размножение. — Б.пр.