Какво очакваше от него да му каже? Той отново вдигна рамене.
— Ще се постарая.
— Ако все още не се чувстваш добре, знаеш, че можеш да възложиш цялата операция на мен.
— Имам ли вид на болен?
— Нямаш обичайния си вид. Не искаш да побъркаш цялата команда, нали? — Торн изглеждаше напрегнат, почти припрян.
— Чувствам се чудесно, Бел. Престани!
— Да, сър. — Торн въздъхна.
— Всичко готово ли е?
— Совалката е заредена с гориво и оръжие. Зелената команда е екипирана и в момента извършва последното товарене. Така сме подбрали времето, че ще пристигнем на орбитата за паркиране точно в полунощ. Кацаме до главната медицинска сграда на Барапутра. Веднага дебаркираме, без да чакаме да ни питат кои сме. Нападаме и офейкваме. Ако всичко върви по план, цялата операция ще протече за един час.
— Добре. — Пулсът му се ускори. Той прикри една голяма въздишка с поредица от други, незабележими. — Да вървим.
— Дали… най-напред да не проверим как работят командните ни шлемове? — каза Торн.
Това беше добра идея. По-добре да извършат проверката в тихата каюта, отколкото сред шума, възбудата и напрежението на десантната совалка.
— Добре — каза той и добави хитро. — Не бързай.
Дори и за тази малка операция в командния шлем се използуваха над сто канала. Освен директната гласова връзка с „Ариел“, Торн и всеки командос имаше връзки с оперативните компютри на кораба, на совалката и на самия шлем. Имаше телеметрични датчици от всякакъв вид, контроли за огневата мощ, за актуализиране на материално-техническите запаси. Шлемовете на всички командоси имаха видеодатчици, така че той можеше да проследи какво виждат те в инфрачервения, видимия и ултравиолетовия диапазони на спектъра и какво чуват; да проследи показанията за здравословното им състояние; да види на дисплей холовидеокарти — холокартата на яслата за клонове, плана на атаката и няколко възможни варианта, специално програмирани и предварително въведени. Имаше канали, заделени за полета и за подслушване на неприятелските канали. Торн вече беше засякъл комуникационните връзки на охраната на Барапутра. Те можеха дори да приемат гражданските предавания от планетата, към която се приближаваха. Тиха музика изпълни въздуха, когато превключваше през тези канали.
Свършиха с проверката и се оказаха изправени един срещу друг, изпаднали в неловко мълчание. Торн беше с безизразно лице, загрижен, сякаш се бореше с някакво потиснато чувство. Вина? Странно усещане. Сигурно не. Торн не можеше да изпитва такова чувство, защото в противен случай сигурно щеше да поиска операцията да се спре.
— Нервна криза преди бой, Бел, а? — попита той тихо. — А пък аз мислех, че обичаш работата си.
Торн трепна и спря да смуче разсеяно устната си.
— Оо, аз наистина я обичам. — Той пое дъх. — Да се залавяме за работа.
— Да тръгваме! — съгласи се той и най-после излезе от изолираната си каюта в осветения коридор и в човешката реалност на действията си… неговите действия… от него замислени.
Шлюзът-коридор на совалката изглеждаше точно както го беше видял първия път, но обърнат: едрите тромави командоси не излизаха, а влизаха в него. Този път изглеждаха по-тихи, не се закачаха, не се шегуваха. Държаха се по-делово. Сега имаха и имена, всичките въведени в неговия шлем, така че през цялото време да са му пред очите. Всичките бяха в леко защитно облекло и шлемове, но като допълнение към лекото оръжие, каквото имаше той, носеха и по-тежко.
С изненада установи, че сега, когато знаеше историята на чудовищния сержант, я гледа с други очи. В дневника се казваше, че тя е едва деветнайсетгодишна, макар да изглежда на повече. Преди четири години, когато Нейсмит я отвлякъл от Къща Риовал, била на шестнайсет. Той присви очи, опитвайки се да си я представи като момиче. Времето, което бяха прекарали и двамата като генетични продукти и затворници в Къща Барапутра, сигурно се застъпваше, макар той да не я бе срещал. Изследователските лаборатории по генно инженерство бяха в друг град, не там където беше хирургическата клиника. Къща Барапутра беше огромна организация и по свой странен джексъниански начин представляваше почти малка губерния. С тази разлика, че на Джексън Хол нямаше губернии.