— Ние сме Дендарии наемници и сме дошли да ви спасим.
Изражението на момчето съчетаваше едновременно отвращение, уплаха и омраза.
— Вие приличате на гъба — каза то невъзмутимо.
Това беше толкова… толкова различно от онова, което бе очаквал. От хилядите репетирани мисли нито една не предвиждаше такова нещо… В действителност с командния шлем и цялото друго облекло той наистина приличаше на голяма сива гъба… не приличаше на онзи героичен образ, който се бе надявал да…
Той свали шлема от главата си, отметна качулката и оголи зъби в усмивка.
Момчето отскочи от ужас.
— Слушайте, клонове! — извика той. — Тайната, която може би сте чували да се шушука, е истина! Всеки един от вас си чака реда да бъде убит от хирурзите на Къща Барапутра. Те ще напъхат в главите ви мозъка на някой друг, а вашият мозък ще изхвърлят. Това е станало с вашите приятели, които един по един са отишли към собствената си смърт. Ние дойдохме да ви спасим. Ще ви отведем на Ескобар, където ще ви дадем убежище.
Децата, които бяха най-отзад, започнаха да се разотиват по стаите си. Оттам се надигна врява, чуваха се викове и писъци. Едно тъмнокосо дете се опита да изтича покрай тях до коридора с големите двойни врати и един командос го спря с обичайна хватка. То изпищя от болка и изненада, а звукът и шокът от този писък сякаш блъсна като вълна останалите. Момчето безуспешно се бореше да се освободи от хватката на командоса. Командосът изглеждаше раздразнен и несигурен и го гледаше, сякаш очакваше от него някакво указание или заповед.
— Извикайте приятелите си и ме последвайте! — извика той отчаяно на оттеглящите се момчета. Русокосото се обърна и побягна.
— Мисля, че не им се харесахме — каза Торн. Лицето на хермафродита беше бледо и напрегнато. — Може би ще е по-лесно да ги зашеметим и да ги пренесем. Не можем да си позволим да губим време тук, не в този адски малък участък.
— Не.
От шлема се чуваше призивен сигнал. Той го сложи на главата си. В ушите му нахлуха сигнали от комуникационните канали, но дълбокият глас на сержант Таура се извиси над всички, селективно усилен от нейния канал.
— Сър, нуждаем се от вашата помощ.
— Какво има?
Отговорът се изгуби, надвикан от жената с летящия велосипед.
— Сър, трима или четирима души се спускат по балконите на сградата, в която се намирате. Освен тях от север към вас идва група от четирима души от барапутранските сили за сигурност.
Той трескаво превключи всички канали, докато намери онзи, който беше за въздушната охрана.
— Не пускайте никой да се измъкне.
— Как да ги спра, сър? — Гласът й беше остър.
— Използувай стънер — реши той безпомощно. — Чакай! Не стреляй по никого от тези, които висят на балкона, докато не стигнат до земята.
— Може би няма да мога да се премеря добре.
— Постарай се. — Той прекъсна връзката и отново се свърза с Таура. — Какво искаш, сержант?
— Искам да дойдеш и да говориш с тази полудяла девойка. Само ти ще можеш да я убедиш, ако това изобщо е възможно.
— Положението тук… не е напълно под наш контрол.
Торн извърна очи. Момчето риташе с голите си пети пищялите на командоса. Торн регулира стънера си на най-ниско ниво и го допря до врата на цвърчащото момче. То потръпна, отпусна се, все още в съзнание, със замъглени безжизнени очи, и се разплака.
В изблик на страх той каза на Торн:
— Постарай се да ги подбереш. На всяка цена. Отивам да помогна на сержант Таура.
— Ти заеми онази страна — изръмжа Торн към командоса с подчертано недоволен тон. После се обърна към другите си хора. — Ти и ти — тази, ти — другата. Изкъртете онези врати.
Той се оттегли позорно под звука на разбиваща се пластмаса.
На горния етаж положението беше по-спокойно. Имаше по-малко момичета, отколкото момчета — диспропорция, която съществуваше и по негово време. Често се беше чудил защо е така. Прекрачи зашеметеното тяло на една едра жена от охраната и като следваше пътя по видеокартата, проектирана от шлема му, се насочи към сержант Таура.
Десетина момичета седяха на пода, кръстосали крака, с ръце зад вратовете, под застрашително насочения към тях стънер. Горнищата на пижамите им и шортите, като се изключи това, че бяха розови, бяха като тези на момчетата. Изглеждаха изплашени, но поне мълчаха. Той влезе в една странична стая, където намери Таура и жената командос изправени пред едно евразийско момиче, почти жена, седнало пред комуникационен пулт с агресивно кръстосани ръце. Там, където трябваше да бъде видеодисплеят, димеше все още гореща дупка от съвсем скорошен плазмен огън.
Евразийското момиче обърна глава, дългата й черна коса се олюля от Таура към него и обратно.