Огледа тактическата стая и прие най-новата информация от видеомониторите. „Ариел“ се беше измъкнал и беше отишъл на док на станция Фел под управлението на втория пилот на Торн, лейтенант Харт. Сега те бяха блокирани от половин дузина съдове от барапутранската сигурност, разположени извън зоната Фел. В момента два барапутрански кораба ескортираха „Перегрин“ в орбита. Засега символична сила. Огневата мощ на „Перегрин“ беше по-голяма от тяхната. Това равновесие на силите щеше да се промени, когато пристигнеха още барапутранци. Освен ако можеха да убедят барон Барапутра, че не е необходимо.
Той извика на видеомонитора си изглед от положението на повърхността — такова, каквото беше възприемано понастоящем от бойните компютри на „Перегрин“. Външното разпределение на барапутранския медицински комплекс беше ясно дори от орбита, но му липсваха подробности от вътрешното, които би искал да има, за да планира добре разработена атака. Няма добре разработена атака. Има преговори, подкупи… той премигна в очакване на предстоящите разходи. Бел Торн, Марк, Зелената команда и петдесетима барапутрански заложници сега бяха блокирани в една сграда, отделени от повредената совалка. Такова беше положението през последните осем часа. Пилотът на совалката бе мъртъв, трима командоси — ранени. Майлс се закле, че това ще коства командването на Бел.
Скоро щеше да се зазори. Барапутранците, слава Богу, бяха евакуирали всички цивилни от останалата част на комплекса, но бяха докарали големи сили на сигурността и тежки оръжия. Само заплахата от нараняване на ценните за тях клонове беше предотвратила едно ужасно кръвопролитие. Уви, той не би могъл да преговаря от позиция на силата. „Спокойно.“
Куин, без да се обръща, вдигна ръка и му даде знак „Бъди готов“. Той се огледа, оценявайки собствения си вид. Сивите му дрехи бяха заети от най-дребния човек на борда на „Перегрин“, една инженерка, и въпреки това му бяха големи. Носеше само половината от отличителните знаци за ранг. Агресивно мръсен — може би подходящ вид за командващ, но не и за него. Адреналинът и потиснатата ярост също не му помагаха. Ако не беше биочипът на неговия блуждаещ нерв16, досега старата му язва да се е пробила. Той включи комуникационния си пулт към канала на Куин и зачака.
Видеомониторът присветна и се появи образът на намръщен човек. Тъмната му коса беше прибрана назад в стегнат кок, поддържан от златен пръстен, и това подчертаваше масивните му лицеви кости. Носеше бронзовокафява куртка без никакви украшения. Маслиненокафява кожа. Здравеняк на около четирийсет години. Външният вид на хората мами. Беше необходим повече от един човешки живот за планиране и проправяне на път с бой към неоспорвано лидерство на която и да било джексънианска Къща. Ваза Луиджи, барон Барапутра, имаше тяло на клон най-малко от двайсет години. И естествено се грижеше много за тялото си. Уязвимият период за друга трансплантация на мозък несъмнено ще бъде двойно по-опасен за човек, чиято власт силно желаят да отнемат толкова много безсърдечни подчинени. С този човек не можеха да се играят игрички.
— Тук Барапутра — каза кафявият човек и зачака. Наистина за практически цели човекът и Къщата бяха едно.
— Тук Нейсмит — каза Майлс. — Командващ Свободния наемнически Дендарии флот.
— Очевидно не изцяло — каза Ваза Луиджи иронично.
Майлс оголи зъби в усмивка и успя да не се изчерви.
— Точно така. Вие разбрахте ли, че това нападение не е одобрено от мен?
— Разбирам, че вие претендирате за това. Лично аз не бих си давал толкова труд, за да съобщя, че не мога да контролирам подчинените си.
„Опитва се да те хване. Спокойно.“
— Трябва да имаме неподправени факти. Аз все още не съм установил дали капитан Торн е подкупен, или излъган от клона. Във всеки случай това е ваш собствен продукт, върнал се независимо по какви сантиментални причини, за да отмъсти лично на вас. Аз съм само невинен страничен човек, който се опитва да оправи нещата.
— Вие… — барон Барапутра примига като гущер, — сте една аномалия. Ние не сме ви създали. Откъде сте дошли?
— Има ли значение?
— Може би.
— В такъв случай тази информация се продава, с нея се търгува, тя не се дава безплатно. — Това беше добър джексъниански етикет. Навлизаха в царството на сделката, а може би пристъпваха и към самата сделка между равни. Добре.