— Добре дошли на кораба, сър! — Алтовият глас вибрираше от ентусиазъм.
Хермафродитът пристъпи към него и го прегърна. Той се усмихна малко принудено и сърцето му примря. Едва успя да задуши възклицанието си и да не го отблъсне. Изтрая прегръдката, без да се държи като дръвник, проумявайки ситуацията, макар самообладанието и грижливо подготвените му речи да бяха разгромени. „Той няма да ме целуне, нали?!“
Хермафродитът се отдръпна и сложи ръце на раменете му. Не го целуна. Той въздъхна облекчено. Торн наведе глава, изкривил устни от недоумение.
— Има ли нещо, Майлс?
На „ти“ ли са?
— Съжалявам, Бел. Просто малко съм уморен. Може ли веднага да преминем към инструктажа?
— Вярно, изглеждаш малко уморен. Да събера ли целия екипаж?
— Не… ще ги информираш после. — Планът предвиждаше колкото се може по-малко директни контакти с Дендарии.
— Ела в моята каюта. Докато говорим, ще можеш да си починеш и да пийнеш чай.
Хермафродитът го пусна напред и тъй като не знаеше в коя посока да завие, той се обърна и зачака, сякаш от учтивост предлагаше на Торн да води. Той го поведе през няколко извивки и завои и се изкачиха един етаж по-горе. Вътрешната архитектура на кораба беше претрупана, както и бе очаквал. Той внимателно си отбелязваше посоките — нали Нейсмит добре познаваше този кораб.
Каютата на капитана на „Ариел“ беше спретната малка войнишка стаичка, а заключените врати на шкафовете не позволяваха да се разкрие много от личността на нейния обитател. Но Торн отключи един, за да извади античен порцеланов сервиз за чай, запазен от счупване благодарение на оригиналната опаковка от пенопласт, и две дузини малки метални кутии с различни видове чай от Земята и от други планети.
— Какъв предпочиташ? — попита Торн.
— Както обикновено — отговори той и се отпусна на ергономичния стол, закрепен неподвижно на пода до малка масичка.
— Можех да се досетя. Кълна се, че някой ден ще те науча да станеш по-смел при избора на чай. — Торн му отправи една усмивка през рамо. Беше ли предназначена да значи нещо като двустранно споразумение? След краткотрайно тракане на домакински съдове Торн постави на масичката красиво изрисувани порцеланова чаша и чинийка. Той взе чашата и започна предпазливо да сърба, докато Торн закрепваше друг стол към челюстите на пода около масата, после сложи една чаша за себе си и седна с доволно сумтене.
Успокои се, когато установи, че горещата жълта течност беше приятна, макар и стипчива. Захар? Не се реши да поиска. Торн не беше предложил. Сигурно щеше да предложи, ако Нейсмит имаше навика да пие чая си със захар. Невъзможно беше Торн да прави някаква хитра проверка, нали? Ще трябва да го пие без захар.
Наемници, пиещи чай. Запарката не изглеждаше толкова отровна, за да съответствува на изложения арсенал от оръжия, закачени на стената: чифт стънери, имплодер, плазмен лък, блестящ метален арбалет с различни гранати-стрели, окачени на патрондаша, който висеше до него. Торн, изглежда, умееше добре да си служи с всички тези оръжия. Ако наистина бе така, значи едва ли го интересуваше какво пие човекът до него.
— Много си тайнствен. Сигурно този път си ни донесъл нещо хубаво, а? — подхвърли Торн.
— Да, целта на задачата наистина е такава. — Надяваше се, че Торн имаше предвид точно това. Хермафродитът кимна и вдигна въпросително вежди. — Трябва да превземем едно място. Във всеки случай не е от най-сложните неща, които сме предприемали…
Торн се засмя.
— …но си има своите особености.
— Вероятно няма да е по-трудно, отколкото Дагула Четири. Кажи нещо повече, моля те.
Той потри устните си — патентован жест на Нейсмит.
— Ще унищожим яслата за клонове на Къща Барапутра в Джексън Хол. Ще я заличим.
Торн тъкмо кръстосваше крака. Стъпалата му шумно тупнаха на пода.
— Ще ги убием? — възкликна той изненадан.
— Клоновете ли? Не, ще ги освободим. Всичките.
— Оо! Виж ти! — Торн го погледна видимо облекчен. — За момент си представих ужасна гледка… в края на краищата те са деца. Макар и да са клонове.
— Точно така. — Краищата на устата му се раздвижиха в истинска усмивка, което го изненада. — Радвам се… че имаш такова мнение.
— Как би могло да бъде иначе? — Торн вдигна рамене. — Този бизнес с клонове за трансплантиране на мозъци е най-чудовищната практика в целия каталог от мръсни услуги на Барапутра. Освен ако няма нещо още по-лошо, за което да не съм чул.
— И аз така мисля. — Той се облегна назад, прикривайки изненадата си от тази мигновена подкрепа на неговия план. Беше ли искрен Торн? Той познаваше отблизо ужаса, който се криеше зад този бизнес с клонове. Бе живял сред тях. Не бе очаквал обаче някой, който няма неговите преживявания, да има същата преценка за този бизнес.