— Ако вие сте друг клон, създаден за трансплантация, адмирале, значи сте дошли точно където трябва. Но този клон не се продава.
— Този клон не ви принадлежи — възрази Майлс доста припряно. „Не… успокой се. Запази хладнокръвие, задръж истинските си мисли дълбоко скрити, не дразни тази мазна персона, която може да отхвърли сделката без окото й да мигне. Запази хладнокръвие.“ — Освен това трябват цели десет години за създаване и отглеждане на един клон. Не че се безпокоя от смърт поради старост. Имам предвид някоя непредвидена случайност. — След още една пауза и с героично усилие той промълви: — Разбира се, не е необходимо да се отказвате от заплащане на щетите.
— Въобще не ми трябва нищо, адмирале — отговори хладнокръвно баронът.
„Не съм толкова сигурен, джексънианско копеле.“
— Какво искате за този клон, бароне? Като имате предвид колко лесно можете да си създадете друг.
— Не е толкова лесно. Неговите медицински данни показват, че е доста сложен. — Ваза Луиджи потупа ястребовия си нос с показалец и се усмихна невесело.
— Да не планирате наказание? Предупреждение за други злосторници?
— Несъмнено той ще бъде таксуван като такъв.
Значи съществуваше план относно Марк или най-малкото идея, от която намирисваше на известна печалба.
— Надявам се, че не е нещо свързано с неговия бараярски прогенитор. Този заговор отдавна е потушен. Те знаят и за двама ни.
— Признавам, че неговите бараярски връзки ме интересуват. Вашите бараярски връзки също ме интересуват. От името се вижда, че вие знаете произхода си. Каква е вашата връзка с Бараяр, адмирале?
— Слаба — призна той. — Те ме толерират: от време на време им правя по някоя услуга. За пари. Извън това се стараем да се избягваме. Бараярската имперска сигурност има по-дълга ръка дори от Къща Барапутра. Съветвам ви да не си навличате гнева им.
Ваза Луиджи вдигна учтиво-скептично вежди.
— Един прогенитор и два клона… трима идентични братя. И всичко толкова набързо… Предполагам, че всички сте на едно мнение.
Не и по въпроса. Баронът вероятно искаше да измъкне някаква информация.
— Трима да, но едва ли съвсем еднакви — каза Майлс. — Чувал съм, че оригиналният лорд Воркосиган бил тъп като галош. Страхувам се, че Марк току-що демонстрира своите ограничения. Аз бях подобрен модел. Моите създатели планираха по-големи неща за мен, но те свършиха работата си прекалено добре и аз започнах сам да планирам действията си. Това е един трик, който, изглежда, никой от моите братчета или сестричета не е успял да усвои.
— Бих желал да можех да говоря със създателите ви.
— Аз също бих желал. Те са покойници.
Баронът го удостои с хладна усмивка.
— Вие сте един самонадеян дребосък.
Майлс разтегли устни в отговор на неговата усмивка и не каза нищо.
Баронът седеше облегнат назад, внимателно допрял върховете на пръстите си.
— Предложението ми остава. Клонът не се продава. На всеки трийсет минути глобите се удвояват. Съветвам ви бързо да приключвате с пазарлъка, адмирале. По-добро предложение няма да получите.
— Трябва да се консултирам набързо със счетоводителя на Флота. — Майлс се мъчеше да печели време. — След малко ще ви се обадя.
— Какво друго ви остава? — промърмори Ваза Луиджи и леко се усмихна на собственото си остроумие.
Майлс прекъсна връзката и седна. Стомахът му се бунтуваше, горещи червени вълни на срам и гняв заливаха цялото му тяло.
— Но счетоводителят на Флота не е тук — посочи Куин и гласът й прозвуча леко объркано. Лейтенант Бон наистина беше с Баз и останалите Дендарии.
— Нещо… не ми харесва предложението на барон Барапутра.
— Може ли ИмпСи да освободи Марк по-късно?
— Аз съм ИмпСи.
Куин едва ли можеше да възрази, така че премълча.
— Искам космическите доспехи — изръмжа той раздразнено и се прегърби на ергономичния си стол.
— Марк ги е взел — каза Куин.
— Зная. Искам леките доспехи. Командния шлем.
— Марк е взел и него.
— Зная. — Ръката му удари силно по облегалката на стола. Куин трепна. — Тогава шлема на командир на команда.
— За какво ти е? — каза Куин с тих, обезкуражаващ глас. — Нали каза, че тук не се правят кръстоносни походи.
— Ще си извоювам по-добро споразумение. — Той скочи. Кръвта чукаше в ушите му все по-бързо и по-бързо. — Хайде.
Предпазните ремъци се врязаха в тялото му, когато десантната совалка се откачи от челюстите и се ускори, отдалечавайки се от „Перегрин“. Майлс погледна над рамото на пилота и провери набързо кривината на планетата, която се виждаше през прозореца, и двете совалки-изтребители, които се отделиха от кораба-майка, за да ги прикриват. След тях следваше втората бойна десантна совалка на „Перегрин“ — другата половина на неговата двустранна атака. Консултацията му със счетоводителя беше лъжа. Щяха ли да повярват барапутранците? „Надявай се.“ Той насочи вниманието си към светещите глобални данни, получени по командния му шлем.