Не беше сложил шлема на командир на команда. Беше наредил да му донесат капитанския шлем на Елена Ботари-Джесек, която сега крачеше нервно из тактическата стая на борда на „Перегрин“. „По дяволите, и да ми го върнеш без никакви грозни дупки“, беше му казала тя, а устните й бяха побелели от неочаквана тревога. Ръкавелите на големия костюм със защитна мрежа срещу невроразрушител бяха завърнати и пристегнати с ластици към китките и глезените. Куин беше настоявала на това и тъй като пораженията от невроразрушител бяха истински кошмар, той не възрази. Каишите на енергоносителите за плазмоотражателно поле пристягаха тъканта достатъчно добре около тялото му. Двата чифта дебели чорапи не позволяваха взетите на заем ботуши да се изхлузят от краката му. Всичко това беше много досадно, но едва ли беше най-голямата му грижа — трябваше да подготви само за двайсет минути нападение долу.
Най-голяма грижа му беше мястото за кацане. Първото му решение беше отгоре върху сградата, в която беше Торн, но пилотът на совалката изрази опасение, че сградата ще се срути ако се опитат да кацнат отгоре, и освен това покривът беше наклонен, а не плосък. Следващото най-близко възможно място се заемаше от мъртвата и изоставена совалка на „Ариел“. Третото място пък беше отдалечено и трябваше доста да се ходи, особено на връщане, когато барапутранските сили за сигурност вече щяха да са организирали контрамерки. Е, може би сержант Кимура и Жълтата команда във втората десантна совалка щяха да създадат достатъчно грижи на барон Барапутра и да го ангажират. „Грижи се за совалката си, Кимура. Сега това е единствената ни подкрепа. Трябваше да докарам целия проклет Флот.“
Когато навлязоха в атмосферата и пилотът обърна тягата, той спря да чува тракането и свистенето на совалката — адски чудесно падане, но не достатъчно бързо за него. Наблюдаваше придвижването на прикриващите единици в цветните кодове и образи на монитора за данни на шлема си. Изненаданите барапутрански совалки-изтребители, които пазеха „Перегрин“, сега изведнъж раздвоиха вниманието си. Направиха няколко безплодни изстрела срещу „Перегрин“, поколебаха се срещу Кимура, след това се обърнаха да преследват нападателната формация на Майлс. Почти веднага един барапутранец беше разбит на парчета и Майлс изказа похвала на пилота-изтребител. Другият барапутранец се отклони, за да изчака подкрепления. Е, дотук беше лесно. Тази акция щеше да му донесе максимално удоволствие. Чувстваше как адреналинът му се покачва, как се разлива по тялото му по-сладък и по-странен от наркотик. Щеше да го изпълва часове, след това изведнъж щеше се оттегли, оставяйки го като изпразнена от съдържание обвивка с празни очи и глух глас. Заслужаваше ли си? „Ще си заслужава, ако спечелим.“
„Ще спечелим.“
Щом заобиколиха планетата и имаха отново зрителна връзка с целта, той се опита да се свърже с Торн. Барапутранците заглушаваха командните канали. Опита се да премине на гражданските канали и да предаде кратко съобщение, но не получи отговор. Някой следеше и тези канали. Е, ще се опита да се свърже след като пристигнат. Извика холоизображение на медицинския комплекс. Пред очите му танцуваха призрачни образи. За момент се изкуши да заповяда на совалките-изтребители да изстрелят по една поредица и да взривят окоп на предложеното от него място за кацане, за да спасят Торн, премахвайки неудобните сгради от пътя му. Но окопът щеше да изисква много време за охлаждане и освен това прикритието можеше да е от полза както за него, така и за барапутранските сили. Дори за тях повече, защото те познаваха по-добре плана на участъка. Обмисляше вероятността за съществуването на тунели за различни градски тръбопроводи и канали. При мисълта за канали изръмжа и се намръщи. Спомни си за Таура, вкарана безразсъдно в тази месомелачка от Марк.
Силното, разтърсващо обратно ускорение най-после свърши, около тях изникнаха сградите — идеални места за снайперисти! — и совалката тупна на земята. Куин, която се опитваше да възстанови комуникационните канали от мястото си срещу него, зад втория пилот, вдигна глава и каза: