Карла сграбчи китката на Тен и погледна часовника му.
— Спагетите сигурно вече са готови! Може би са малко твърди, но…
— След цял ден, прекаран на пасбището, сме готови на всичко.
Карла направи гримаса.
— Не знам. Понякога спагетите залепват за зъбите…
Тен се разсмя и леко подръпна един лъскав кичур от косата й.
— Радвам се, че се върна. Грееш като слънце.
— Благодаря, Тен — свенливо го погледна тя. И аз се радвам, че се върнах. Обичам това място.
— Мястото или собственика?
Въпросът бе зададен тихо и Карла се престори, че не е чула. Усмихна се на Тен и тръгна към печката. Чак тогава забеляза Люк. Напрегнатото му тяло излъчваше нетърпение и гняв.
— Чудех се кога ще си спомниш, че си наета да готвиш, а не да флиртуваш.
— Аз не флир…
— Правиш го — рязко я прекъсна Люк. — Внимавай, момиче. Както се усмихва, Тен е разбил безброй женски сърца. Не става за женитба, макар да е истински мъж. Само протегни ръце и той ще те грабне. И двамата знаем колко те бива да се хвърляш в чужди обятия.
Карла пребледня и се извърна. Взе ръкавиците и се приготви да вдигне казана с врящите спагети. В миг Люк прецени, че няма да успее и се втурна да й помогне. Тя се бореше с непосилната тежест и едва не я изтърва. Той грабна дръжките и премести съда настрани. Никой не помръдваше. И двамата бяха осъзнали със закъснение, че Карла се бе отървала от голяма беда.
За един миг Люк наведе глава и леко докосна косата й. Лъхна го аромат на цветя. Благоуханието беше замайващо, обещаващо ласки и топлина. Карла се разтрепери.
Люк отстъпи назад и изруга:
— О, Господи! Как мислеше да се справиш с двайсет литра вряща вода? Добре ли си?
Тя кимна.
Люк се вцепени при мисълта, че би могла да пострада. Представи си как врялата вода погубва нежната й кожа и потръпна.
— Слънчице — нежно рече той, — сигурна ли си, че не се нарани?
От неочакваната му нежност Карла се разстрои. Премигна няколко пъти, за да прогони сълзите. И без това Люк я смяташе за дете.
— Добре съм — дрезгаво отвърна тя и си пое дълбоко дъх. Копнееше да се обърне и да го прегърне, да почувства ръцете му около тялото си, да го държи в обятията си и да я милва.
— Благодаря ти, че спаси вечерята.
— Вечерята ли?
— Спагетите.
Люк нежно я обърна, вдигна брадичката й и я погледна в очите.
— Мислиш ли, че ме интересува дали в тенджерата е останало нещо? Ти можеше да пострадаш!
Погали лицето й и пое ръцете й в своите. От допира желанието му отново неудържимо пламна. Той рязко се обърна и се отдалечи.
— Късметлия си. Дете! Следващия път помисли, преди да се заемеш с нещо по-голямо от теб. Може да не съм наоколо.
Карла се обърка. Само преди миг гласът на Люк бе нежен, изпълнен с желание, а сега — остър и заядлив.
— Не съм дете.
— Какво смяташ да правиш с казана?
— Излей водата в мивката.
Люк се оправи с тежкия неудобен съд с такава лекота, че Карла искрено му завидя.
— Сега разбирам защо пещерните жени са търпели пещерните мъже — промърмори тя, мислейки, че Люк не я чува.
Той обаче я чу и я изгледа объркано. Не знаеше дали да се смее, или да ругае. Страстта се разгаряше в тялото му. Не бе наясно дали идването на Карла бе идея, достойна за радост, или за съжаление.
Работниците вече бяха насядали около масата и мълчаливо чакаха.
— Сипвайте си — подкани ги тя. — След минута се връщам със соса.
Този, който си сипа последен, пое зеления боб от Карла и й връчи празната купа.
— Ако се върнеш бързо, може би ще успееш и ти да хапнеш — заяви й ухилено.
Всички вече се хранеха, но с удоволствие пригласяха на закачките. Карла се вгледа в Тен и остана изумена от темпото, с което ядеше.
Дори Кеш не яде толкова, помисли си, освен ако цял ден не е обикалял по скалите да събира образци.
Целодневната работа на открито несъмнено отнемаше толкова сили, колкото и геоложките изследвания на Кеш. След малко работниците определено щяха да попитат за още.
Сложи купата със зеления боб на масата и тръгна към печката.
— Ти няма ли да ядеш? — попита Люк, докато протягаше ръка към бързо изчезващия сос.
— Не съм гладна.
Зае се да отваря буркани с чили, за да донахрани по-лакомите.
Шеста глава
Един месец по-късно Карла все още се изчервяваше при спомена за първата й вечер като готвачка в „Рокинг Ем“.
Представянето й бе предмет на шеги и закачки. Люк не оставаше назад, единствено Тен се отнасяше сериозно и дори я защитаваше, като изтъкваше, че добрата по качество храна компенсира количеството.