— Люк, недей да разказваш…
— Не — прекъсна я той мрачно — Свършвам вече. Майка ми намразила „Рокинг Ем“ от момента, в който стъпила тук. Но обичала баща ми и решила да опита. Просто не бе достатъчно издръжлива. Отначало нямахме дори телефон, за да може да говори със семейството си и с приятелите си. Наблизо не живееше нито една жена. Тя имаше само децата си и работа, която е съсипвала и по-силни жени от нея. Една нощ вятърът започна да пищи по върховете и тя запищя заедно с него. След една седмица родителите й дойдоха да я вземат. Отведоха я заедно със сестра ми и двете ми братовчедки. Върнаха се на изток. Оттогава не съм виждал сестра си. Беше на седем години. Единственото, което ми е останало от нея, са няколко стари снимки и куклата, която й поправях. Когато я отведоха, аз бях навън да гоня заблудили се животни. Дори не се сбогувахме. После татко се пропи.
— А какво стана с майка ти? — нещастно попита Карла.
— Чух, че се омъжила отново.
Карла погледна мрачните кехлибарени очи на Люк и усети как сърцето й се свива. Искаше да го прегърне и да го утеши.
— Люк… — прошепна тя.
Без да се замисля, се изправи и го погали. Той не помръдна, но очите му блестяха. Не направи усилие нито да и насърчи, нито да я спре.
— Люк, аз…
Гласът на Карла замря. Не знаеше какво да каже.
— Люк… — повтори и докосна устните му. Действаше инстинктивно. Повтори милувката, после още веднъж и още веднъж, като всеки път се притискаше все по-силно, докато накрая усети зъбите му.
Беше хубаво, но недостатъчно. Тя си припомни какво бе изпитала, когато за първи път го целуна. Горещо и разтърсващо чувство, породило страстта й. Колко ли пъти се бе унасяла в мечти? В копнежи по тялото му, притиснато в нейното.
Карла бавно отвори устни и докосна с върха на езика си неговите. Почувства силния трепет, който премина през тялото му. Когато се опита да поеме дъх, от гърлото й изскочи леко стенание. Не можеше да диша, бе изцяло погълната от този изпълнен с чувственост момент, вниманието й бе съсредоточено върху усещането, което се разливаше от върха на езика по цялото й тяло.
— Слънчице — прошепна той. — О, мила, недей… — Нямаше дъх да продължи, защото тя отново го целуваше.
Люк не се опита да вдигне ръце, не направи опит да я прегърне, не се опита да се обърне и да плъзне краката си между нейните, не направи опит да я положи върху себе си, докато топлата тежест на тялото й обхващаше бедрата му.
Но тялото му отказваше да приема заповедите на ума. Чувстваше се лишен от минало и от бъдеще.
Владееше се достатъчно, за да не изплаши Карла, както я беше изплашил преди три години, но не достатъчно, за да я отблъсне, както знаеше, че трябва да направи. Люк прие Карла, която се плъзна по тялото му и спря в скута му. Той пламна. Шептеше името й безспир…
Пронизващата сладост, която изпита Карла, бе повече от това, за което беше мечтала. Тя потръпна и извика, но викът й утихна в тъмната топлина на устата му.
Искаше да му каже, че този път няма да се обърне и да избяга, ако той отвърне на целувката й, ако я целуне силно, сякаш умира от жажда, а тя е чист извор, от който пие.
Люк с болезнен стон сложи край на целувката и освободи устните си, без да освободи тялото й от ласките на ръцете си. Тя силно потрепери, задъха се като него, а очите й потъмняха от първичната страст, която изпитваше.
— Желая те — дрезгаво рече Люк, като притисна ръка в тайната топлина на Карла. — Но това е всичко — продължи той със стиснати зъби, усетил накрая дълбочината на собствения си ад. — Желание. Никакви пръстени и клетви, никакви бебета, никакви цветни снимки и албуми. Никакво щастливо бъдеще. Няма да съсипя нито една съвременна жена в „Рокинг Ем“. Няма да създам деца, които ще бъдат отглеждани без майки. Клонът Макензи ще умре заедно с мен. — Карла почувства болката на Люк по-дълбоко от своята. — Но искам да знаеш следното — яростно продължи той, а очите му блестяха. — Независимо от това, за кого ще се омъжиш или колко любовника ще имаш, независимо колко дълъг ще бъде животът ти, нито един мъж никога няма да те желае така, както те желая аз. — Люк енергично стана, като повдигна Карла и я премести встрани. — Стой далеч от мен, слънчице. Ако отново дойдеш по този начин при мен, боя се, че няма да имам сили да кажа не. Тогава ще намразя теб, себе си и ранчото.
Девета глава
— Коузи току-що тръгна — каза Люк на Карла, като я наблюдаваше съсредоточено. — Защо? Искаше да отидеш в града ли?
Карла поклати глава, в косата й пробяга сноп слънчева светлина.
— Имам рецепта, която искам да опитам, но в нея има специална подправка. Когато го разбрах, беше късно да я включа в списъка.