Люк нетърпеливо удари кожените ръкавици в бедрото си.
— По дяволите, момиче! Това е ранчо, а не луксозен ресторант. Уест Форк никога не е чувал за повечето от нещата, които искаш да слагаш в храната.
Карла вдигна брадичка войнствено.
— Слушай, единственото оплакване, което съм чула от мъжете е, че конете им заплашват да започнат стачка поради свръхтеглото, което трябва да носят.
— И аз дочух това. Тен дори си е поръчал нови джинси, а беше само кожа и кости, преди да започнеш да готвиш в такива количества, сякаш наближава краят на света. Да знаеш, че ще напълнее като мен.
— Ти? Пълен? — Карла изгледа Люк. — Не ме будалкай. По тялото ти няма грам тлъстина.
Люк се засмя. Доста усилия му бе струвало да я държи на разстояние, откакто се появи и го накара да осъзнае колко силно един мъж може да желае една жена и все пак да оцелее, ако не я притежава. Трябваше да издържи още двадесет и три адски дни, след което изтичаше уговорката на облога. Двадесет и три дни… Дали ще издържи? Гневът му бе изчезнал в пламъците на страстта. Оказа се невъзможно да държи Карла на разстояние. Но бе станал раздразнителен, спеше лошо и лесно избухваше. Но не и пред Карла. Не можеше да изпитва ярост към момичето, което дойде при него и с една-единствена разтърсваща целувка му предложи тялото и душата си.
Една целувка, нищо повече. Продължи да му сервира топла храна, когато се прибираше, дълго след като другите се бяха нахранили. Наливаше му кафе, оставаше с него, ако я помолеше, с нескрито удоволствие го слушаше, когато разказваше какво е правил през деня. Почисти всяка педя от къщата, изми и подреди всичко в неговия шкаф и чекмеджетата.
Карла изпълняваше стриктно облога. Понякога неочаквано се обръщаше и виждаше как го наблюдава с желание и почуда в красивите си очи.
Не изричаше никакви оправдания. Не се извиняваше. Нямаше нужда. Люк и Карла не биха могли да се разбират по-добре, дори и да бяха сиамски близнаци.
Често нощем я чуваше как крачи из стаята си, докато небето се раздираше от гръмотевици и светкавици. Отиваше на пръсти до вратата й. После се скриваше в кухнята. Нощем до слуха му достигаше леко скърцане. Люк лежеше буден и си представяше как изглежда тя в този момент, как седи и пие гореща вода с лимон, облечена само с черната риза, която беше оставил на Кеш… Ризата, която тя беше решила да използва за нощница, представяше си я гола под нея, усещаше аромата на кожата й.
Понякога се събуждаше през нощта и отиваше в кухнята да пийне нещо топло и успокоително. Дръпваше стол и сядаше гол до кръста с полузакопчани джинси, без слипове, възбуден, изпълнен с непресъхваща жажда за малката сестра на своя най-добър приятел.
— По-добре да измия чиниите от закуската — каза Карла.
Тя се обърна, не можеше повече да издържа настойчивия му поглед. Мисълта, че на другия ден щеше да тръгне с Кеш към каньона Септембър, беше единственото нещо, което не й позволяваше да отметне глава и да изкрещи от безсилие.
Бе сгрешила. Да желае мъж, който също я желае, но отказва да бъде с нея, беше по-лошо. Много по-лошо. Чувстваше неговото нещастие толкова силно, колкото и своето.
Усещаш ли болката ми, Люк? Затова ли очите, ти ме следят навсякъде? Недей! Престани да се измъчваш. Престани да измъчваш и мен. Още двадесет и три дни. Как ще издържа?
Карла отиде в кухнята и се смръщи над рецептата, която искаше да направи за мъжете същата вечер. Беше френска рецепта за задушено говеждо с дълго изтънчено име. Но й липсваше една от пикантните подправки. Отново прочете списъка на продуктите, отиде до шкафа и въздъхна. Най-добрият заместител бе градинският чай, но той вече беше включен в рецептата.
— Защо не беше борови шишарки? — промърмори тя, докато обръщаше страниците. — Ще отида до Макензи Ридж, ще раздрусам няколко бора и ще събера узрели шишарки, а през следващите три дни ще чистя косата си от покапалата смола.
Карла се засмя. Струваше си да види изражението на мъжете, когато се питат какви са подправките в зеления боб.
Изведнъж си спомни за хвойновата клонка, която Люк й беше донесъл предния ден. Тъмнозелените игли бяха осеяни с малки сребристосини плодове. Отгръщайки бързо готварската книга, Карла потърси хвойна, намери рецепта с нея и откри, че са необходими много малко плодове, за да придадат аромат на задушеното. Затвори книгата, изтича по стълбите в стаята си и се върна с няколко силно ароматни зърна. Пеейки си тихо, тя започна да събира продуктите за говеждо по селски.
До вечерта ароматът, който се носеше из къщата, можеше да подкоси краката на всекиго. Както обикновено, Люк го нямаше. Тен пръв се появи, цели четиридесет минути по-рано. Погледна печката и бързо прекоси кухнята.