Тен се усмихна.
— Да си знаят мястото.
— Добре! — ядоса се Карла. — Какво би станало, ако поискам да се сближа е някой от тях?
— А искаш ли?
Тя вдигна рамене.
— Не е там въпросът.
— Разбира се, че е там.
— Но…
— Помисли за това по следния начин — спокойно я прекъсна Тен. — Ако наистина искаш да опознаеш някой от работниците ще му направиш истинска услуга, ако напуснеш „Рокинг Ем“ и го вземеш със себе си. В противен случай ще бъде страшно жалка гледка, когато Люк се появи и започне да си разчиства сметките. Не искаш някое хубаво глупаво момче да ти тежи на съвестта, нали?
— Толкова ли е ужасно да искаш да се позабавляваш с някого?
— Опитай с Люк.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Карла. — Няма значение, Тен. Сигурно съм преуморена — отново вдигна рамене тя. — С нетърпение очаквам почивката.
— Да, обзалагам се, че да готвиш за глутница вълци, е изтощително.
Тя поклати глава.
— Готвенето, не. Чистенето е по-страшно.
Външната врата към кухнята се тръшна зад Люк.
— Тогава готви, момиче — каза той и подхвърли шапката си на плота. — Ако още веднъж лъснеш пода на дрешника, ще си счупя врата, докато се опитвам да си взема риза. Работиш до късно, а? — подхвърли Люк на приятеля си.
— Само я охранявам.
Люк замръзна.
— Да не би някой да я притеснява?
— Джоунс — отвърна Тен.
— Не — бързо рече Карла. — Не е така. Не е направил нищо.
Люк погледна Тен.
Той поклати глава в несъгласие с Карла.
— Ще му платя и го разкарай от „Рокинг Ем“ до утре на обяд.
— Люк — настойчиво се намеси Карла, — не можеш да уволниш работник, само защото се е пошегувал, че иска да ме целуне!
— Как пък не! — гневно погледна Карла той с присвити очи. — Джоунс има лоша слава с жените.
— Също и Тен — напрегнато каза Карла.
— Не като Джоунс. Тен никога не е посягал на жена, която не му се е предлагала. Джоунс го е правил и то вероятно неведнъж. Лесно се отърва, защото момичето не беше девствено, но това не променя случилото се. Дори една проститутка има право да откаже на мъж.
Карла понечи да каже нещо, но беше шокирана и замълча.
— Наех Джоунс, защото в „Рокинг Ем“ няма жени, а той е отличен работник, когато не пие и не се опитва да доказва, че е дар Божи за момичетата. После дойде ти. Джоунс се закле пред мен, че няма да пие и няма да те поглежда. Не съм го хващал да те гледа, но не съм сигурен за пиенето.
Погледна към Тен, а той кимна.
— Мисля, че го усетих вчера, на пасбището — промърмори Люк и гневно потри врат. — По дяволите! Кажи на Коузи тази вечер да закара Джоунс в Уест Форк и да не го връща повече тук.
— Той ще иска да го чуе от теб — каза Тен.
— Наистина ли мислиш, че е толкова глупав? — стрелна го Люк с яден поглед.
Тен злорадо се усмихна.
— Вероятно не е. Много лошо. Ти си търсиш повод за бой. Няма да намериш по-подходящ.
— Да. Трябваше да уволня този кучи син в момента, в който разбрах, че Карла ще дойде тук. Жени в „Рокинг Ем“… Не може да се очаква нищо друго, освен неприятности.
— И хубава храна — добави Тен. — Не забравяй това. Карла е натрупала във фризера още от шоколадовите бисквити, които обичаш. Нищо не може да развали един мъж, както добрата жена, нали?
— Докато е с него, не. Но когато си отиде — а тя рано или късно си отива — и трудният му живот става още по-труден.
Десета глава
Кухненската врата се затвори. Карла и Люк останаха сами в напрегнатата тишина. Той нави ръкавите си. Изми прахта от лицето си, сапуниса ръце до лактите и ги почисти с четка за нокти. Колкото и да бе уморен, най-напред се измиваше и едва тогава сядаше да се храни.
— Не съм ли ги измил добре?
Карла вдигна глава.
— Какво?
— Взираш се в ръцете ми.
— Аз… — Гласът й секна.
— Тя притвори очи, унесена в спомена за топлината от докосването на ръцете му.
— Ще видя дали вечерята ти още е топла.
— Искаш да кажеш, че вълците са ми оставили няколко залъка?
— Стоях до задушеното с пушка.
Той се усмихна.
— Ти яде ли?
— Малко.
Люк се поколеба и след миг й предложи:
— Хапни с мен, а после задно ще измием чиниите.
— Дадено. — Синьозелените й очи светнаха. На лицето й грейна усмивка.
— Не е нужно да вършиш и моята работа. Изглежда си преуморен и няма да можеш да заспиш. Седни, ще ти донеса вечерята. Сигурно умираш от глад.
Люк би предпочел Карла. Вечерята можеше да върви по дяволите. Би я обладал в трапезарията, седнала в скута му с отметната назад глава, с твърди и блестящи от устните му зърна, с тяло, което го поема и му носи облекчение.
— Винаги ми оставяш от най-хубавото. — Люк полагаше усилия да не гледа прекалено жадно устните й. Погледът му я накара да притаи дъх. Нежен трепет изпълни гърдите й.