— Вероятността да имам подобен проблем тук е по-малка, отколкото в така наречената цивилизация. В градовете жените ги нападат. Ако край една жена има хора, това не е гаранция, че тя е в безопасност.
— Скоро ще завали. — Люк бързо сложи шапката на главата си. — По-добре да се връщаме в лагера.
Объркана, Карла пое след него. Говориха малко, докато тя приготвяше вечерята и още по-малко, докато той й помагаше да измият чиниите. Тя наля кафе, той сложи дърва в огъня и изящният танц на пламъците се ускори. Когато му подаде чашата, той й кимна, обърна се с гръб към огъня и се загледа в каньона.
От небето бяха изчезнали и последните червени отблясъци. Бе паднала нощта.
Карла седеше с кръстосани крака близо до огъня, загледана в Люк. Бе свалил жълтата мушама и я бе оставил под навеса. Пламъците, които бавно се издигаха и снишаваха, ту осветяваха, ту скриваха ризата с разкопчана яка, износените джинси и ботушите. Канчето, което държеше в голямата си ръка, блестеше като живак. Той й напомняше за самата земя, неизтощима и силна, изпълнена с неочаквана красота и дълбока тишина.
— Защо? — попита Карла.
Без да се обръща, Люк отговори по същия начин.
— Защо те сграбчих преди три години? — Той грубо се засмя. — По дяволите, момиче, не може да си толкова наивна.
— Вече не съм момиче. Кеш не ти ли е казал? Цяла година уча в колеж.
Той не каза нищо.
Веднъж започнала, Карла не можеше да спре. Трябваше да си изясни всичко за нощта, която промени живота й, нощта, която очевидно беше оставила белег и у Люк.
— Защо съжаляваш толкова много?
Настъпи продължителна тишина. Прегърнати, около тях танцуваха огънят и дъждът.
— Това беше най-сладкото предложение, което съм получавал — накрая рече той. — Ти заслужаваше повече, отколкото ти дадох. Заслужаваше бавен танц, целувки на свещ и увити в станиол бонбони. Заслужаваше нежен отказ или нежен любовник, а получи… мен.
Карла беше твърде изненадана, за да проговори. Тя видя как раменете на Люк помръднаха, сякаш нагласява тежък товар.
— Онази нощ в мен нямаше никаква нежност. Желаех те до полуда. От години те желая така. Когато те прегърнах, загубих разсъдъка си.
Люк се обърна, изви ръка и хвърли остатъка от кафето си в огъня.
— Нищо — продължи той. — Когато дойдех на себе си, щях да се мразя, че съм те взел. Ти беше дяволски невинна. По-добре, че друг мъж е станал първият ти любовник. Поне не ти е причинил болка.
— Какво?
Люк отново се засмя грубо и се наведе над кафеника, за да напълни отново чашата си.
— Ако твоят любовник ти беше причинил болка, първите страници на вестниците щяха да гръмнат: „Кеш Макуин отмъщава за малката си сестра“. Но подобни заглавия нямаше.
— Естествено. Защото не е имало и любовник.
Той бързо вдигна глава. За първи път, откакто бяха дошли в лагера, погледна Карла в очите.
— Искаш да кажеш, че си… Че не си имала…
— Няма защо да ме гледаш, сякаш съм паднала от летяща чиния — притеснено рече Карла. — Не ти ли е хрумвало, че всички проучвания, според които половината или две трети от момичетата имат любовници, преди да се омъжат, означават също, че една трета от тях нямат? Какво толкова има?
— Една трета от вас се пазят за брака, така ли? — попита Люк и се изправи.
Карла вдигна рамене. Отново се беше обърнал с гръб към огъня и към нея.
— Не знам каква е тяхната причина — каза тя. — Знам каква е моята.
Последва тишина. Люк отпи глътка кафе и бавно попита:
— Каква е твоята причина?
— Пламъкът не си струва свещта.
— Какво?
— Повече болка, отколкото полза — кратко рече Карла. — Разбираш ли, колкото по-голяма ставам, толкова повече разбирам, че не обичам мъже до себе си. Не и да усещам дъха им. Да не мога да мръдна, без да ги докосна.
Бавно, сякаш го правеше против волята си, Люк отново се обърна с лице към Карла.
— Показа това по странен начин онази нощ в трапезарията.
— С теб е различно — дрезгаво рече тя. — Винаги е било. Не мога… да устоя. Така е.
Въпреки че Карла се опитваше да говори небрежно, гласът й трепереше.
Той рязко се обърна и закрачи като див звяр. Рожба на огъня и нощта, Люк сякаш идваше от мечтите на Карла. Неспособна да откъсне поглед от гъвкавите му силни движения, тя седеше и го наблюдаваше с копнеж, който не можеше да скрие.
Той се обърна и я погледна с жажда, равна на нейната.
Тринадесета глава
Карла се изправи и без да сваля поглед от Люк, мина покрай огъня, изцяло погълната от златистия блясък в очите му. Неподвижен, изпълнен с очакване, напрегнат от вътрешна борба, той чакаше. Съзнаваше, че не бива да я допуска до себе си, а да тръгне в дъжда и да върви, докато не се успокои. Не бива да стои като закован, докато тя приближава. Не бива да я наблюдава с болезнено присвити от желание очи.