Тя бе момичето, заради което бе дал обет за въздържание.
Карла спря само на сантиметри от Люк. Взря се в очите му и тихо като дъжда прошепна името му. Не получи отговор. Вдигна трепереща ръка към лицето му. Нежното докосване на пръстите й го накара да потръпне. Тя чувстваше нарастващата сила на страстта и желанието. Ако пак го докоснеше, бурята помежду им щеше да се разрази с несломима мощ.
Веднъж страстта на Люк я бе уплашила, но сега я изпълни с неудържим трепет. Още не познаваше силата на своята чувственост. Съмняваше се дали някога ще разбере, но все пак протегна ръка към мъжа, когото бе обикнала.
Фините пръсти погалиха тъмните вежди на Люк, под чертаните славянски скули, безукорно правия нос. Бе го милвала хиляди пъти в мечтите си. Когато докосна устните му, той простена. И това бе част от мечтите й, да я пожелае толкова силно, че да изпита същата разкъсваща болка.
— Люби ме — прошепна Карла. — Научи ме как да те обичам.
— Мила — дрезгаво рече Люк, неспособен да си наложи да отстъпи назад. — Не прави това с мен. Прекалено дълго те желая.
— Моля те, Люк. О, моля те, не ми обръщай гръб! Мечтая за теб от толкова години.
Люк се вгледа в изпълнените с копнеж очи и треперещи устни и изведнъж разбра, че да се отдръпне от нея бе като да свали кожата си. Осениха го спокойствие и увереност. Искаше да я люби така, както не бе любил никоя друга жена.
С леко движение той захвърли чашата кафе в дъжда. Големите му ръце бавно се вдигнаха и обхванаха лицето й, толкова нежно, че тя се задъха. Чак сега Карла призна пред себе си, че бе очаквала яростна атака от Люк, подобна на онази от преди три години.
— Аз също мечтаех. — С дълбок глас рече той, наблюдавайки Карла. — Прекарвал съм цели часове с мечтата да върна времето и ти отново да застанеш пред мен. Ето те сега, стоиш пред мен и трепериш… От страх ли, слънчице? Кажи ми, че не е от страх.
— Не знам защо ме разтреперваш — рече Карла, като се опитваше да се усмихне. — Но съм сигурна, че не е страх.
Люк се усмихна. Карла засия. Потисканата жажда в очите му я остави без дъх. Той нежно я обърна с лице към огъня. Вгледа се в златистите й къдрици, в изящната извивка на веждите, в безмълвния танц на пламъка в очите й.
Тя не разбираше защо не я докосва.
— Люк?
— Искам да те видя — просто рече той. — Искам и ти да ме видиш.
Топлината на ръцете му нежно я обгърна. Устните му проследиха изящния предел между косата и лицето й, погладиха веждите й, вдъхнаха топлина на клепачите й, очертаха скулите й, пробягаха по брадичката. Тя беше като омаяна, не можеше дори да си поеме дъх, застанала между огъня, дъжда и неочакваната нежност на неговата страст. Когато устните му докоснаха нейните, тя простена.
Люк се вкамени, вдигна глава и видя блестящите сълзи по дългите й клепачи.
— Наистина ли целувката ми означава толкова много за теб? — напрегнато попита той.
Тя отвори очи и го погледна. Не можеше да проговори.
— Боже мой! — разтърсен прошепна той.
Отново се наведе към устните й, като прошепна галеното име, което й бе дал преди години, когато я видя да се усмихва за първи път. Гласът му се смеси с леещия се шепот на водата, която се плъзгаше по камъните в мрака. Докосна веднъж устните й, после втори път, после отново и отново, като всеки път ги докосваше с върха на езика си, докато те безпомощно, жадно се разтвориха и върхът на езика му докосна нейния.
— Да — насърчително рече Люк с дрезгав глас. — Искаш ли това? Искаш ли да ме вкусиш както в трапезарията?
Карла сляпо обърна лице, за да последва предизвикателните, нежни, влудяващи устни на Люк, които я целуваха и се отдръпваха. Простена от безсилие и желание.
— Надявам се, че се опитваш да кажеш „да“, слънчице — прошепна той, като изви ръце и я притегли по-близо до тялото си. — Надявам се, че си харесала вкуса ми, защото споменът за тази целувка ме държа буден много нощи.
Карла изненадано отвори очи.
— И теб ли? Аз често лежах в леглото и си спомнях как те целунах.
Тя не разбра какво означаваше за Люк да чуе, че жаждата, която изпитваше към него, не й даваше покой. Усети само, че силните ръце, които държаха лицето й, за миг трепнаха. Той прошепна нещо, молитва, ругатня или и двете.
— Покажи ми целувката, за която си мечтала, докато си лежала будна — промърмори Люк до устните й. — Разкрий ми мечтите си.
Когато Карла понечи да отговори, Люк пое устните й толкова жадно, че и двамата потръпнаха. Тя живо почувства как езикът му меко проникна в устата й, как силните му здрави ръце я повдигнаха. Светът се завъртя, погълна ги и отново ги обгърна с огнени пламъци. Когато земята нежно я посрещна, тя разбра, че лежи на един от спалните чували до Люк, който я придърпва все по-близо към себе си.