— Добре ли си? — попита той.
— Да.
— Трепериш.
— Ти също.
— Знам. Едва успях да те вдигна.
Очите на Карла се разшириха и ръцете й обгърнаха мускулестите рамене на Люк.
— Да, аз също се изненадах от слабостта си — рече той с треперлив от желание и смях глас. Прошепна името й и отново се наведе към устните й. — Изпитвам болка, Карла. Искаш ли да ме целунеш и да я облекчиш?
Страстната нотка във въпроса му я накара да се усмихне. Все още се усмихваше, когато устните му бавно се съединиха с нейните и изтръгнаха дълбок стон от тях. Той изпи тихия звук, изпълнен с жажда за още.
Ръцете му се плъзнаха по тялото й, потърсиха гърдите й и ги погалиха в гореща тишина. Памучната блуза и финият сутиен не скриха незабавния й отклик. Пое втвърдените зърна между пръстите си и ритмично ги подръпна, чу пресекливото й стенание, почувства как го влудява с дълбоката съблазън на целувката и жаждата на ръцете си.
Стоновете на Карла проникваха в страстта на Люк. Той откъсна устни от нейните и освободи ръцете си от пищната й примамваща мекота.
— Люк… Моля те… Аз…
— Съжалявам — дрезгаво рече той и приглади назад косата й. — Съжалявам, слънчице. Не исках да те изплаша.
— Това не е… — Гласът на Карла секна. — Аз нямах предвид…
Направи опит да се овладее, но не успя. Простена, сграбчи едната ръка на Люк, целуна дланта му, след което впи зъби в нея, изпълнена с безпомощност пред объркващите чувства, които бушуваха в нея и я караха едновременно да го милва и хапе.
Тялото на Люк се стегна, когато Карла впи зъби в меката плът при основата на палеца му. Едва сдържаната й сила му разкри непоносимото напрежение. Кръвта му кипна.
Люк вдигна ръка и облиза малките белези, които беше оставила по кожата му. Пръстите й силно дръпнаха яката на ризата му. Тя се разкопча и разкри тъмна кожа, която блестеше на светлината на огъня. Ръката му обгърна главата й и я придърпа към голите си гърди.
— Пак — прошепна той.
Изпълнена с несигурност, Карла плъзна устни по гърдите му, леко го захапа, усети силата на страстта му, вдъхна вълнуващия аромат на кожа, сапун и мъжка топлина. После бавно притисна устните си в неговите.
— По-силно — рече Люк, като наблюдаваше Карла с горящи очи. — Продължавай! Хапи ме. Точно това искаш. Ти трепериш. Изпълнена си с напрежение, гориш, объркана си и искаш да си го изкараш на мен. Направи го, слънчице. Направи го.
Зъбите й се впиха в напрегнатите мускули на гърдите му, сякаш проверяваха силата му. Той насърчително извика. Пръстите й се движеха през еластичните копринени косми, подръпваха ги и ги приглаждаха, ноктите й се впиваха в твърдата плът като зъбите й.
Люк се засмя и се зае да я съблича. Не знаеше още колко може да издържи това сладостно мъчение, но беше сигурен, че ще открие. Мисълта, че може да се лиши от един миг с огнената страст на Карла, беше по-неприемлива от страха му.
С дрезгав стон Люк пое устните й и ги погълна в ненаситна целувка. Нуждаеше от това пламенно желание. Обви шията му с ръце, прокара пръсти дълбоко в косата му и отвърна на целувката с необуздана страст, която се равняваше на неговата.
Светът отново се завъртя, когато ръцете му се плъзнаха по тялото й като силен, топъл дъжд. Той я държеше в обятията си, чувстваше как трепери, чуваше пресекливия й дъх. Припомни си всички години на безнадеждни блянове. Проклинайки почти непреодолимата нужда, която изпитваше, той се бореше да запази самообладание.
Карла изрече името му с треперещ глас.
— Всичко е наред — напрегнато рече той. — Няма да ти причиня болка, слънчице. Толкова си необуздана, че забравих, че не си свикнала с това.
Тя се насили да си поеме дъх.
— Може ли да свикне човек?
— Да бъде гол? — Тя поклати глава, но не каза нищо повече. — С какво? — нежно настоя той.
Карла издаде странен звук и несъзнателно впи нокти в гърдите му.
— Да желае — болезнено рече тя. — И да не притежава. Да желае, да желае и пак да желае.
Преди тя да довърши, Люк се извърна и започна да се съблича. Яростно захвърляше дрехите си. Когато отново се върна при Карла и легна на една страна, тя изумено го гледаше. Той се вкамени, изпълнен със съжаление, че избърза. Тя не бе виждала гол и възбуден мъж, а и той никога преди това не бе усещал такава възбуда. Видя как изражението й се промени, разюзданата й страст изведнъж утихна.
— Желаеш ли ме още? — попита Люк с дрезгав от вълнение глас.