Карла отговори, като плъзна пръсти по гърдите му, надолу по тялото му. За миг се поколеба, преди да докосне с любопитство доказателството за неговата мъжественост. Когато той инстинктивно се дръпна, тя се вгледа в блестящите му очи.
— Не знам кое е по-вълнуващо — с плътен глас рече той — дали да гледам, или да чувствам сладкото ти любопитство.
— Нямаш нищо… против?
Люк бавно поклати глава и притаи дъх, когато меките пръсти на Карла откриха всяка неравност по горещата плът и нежно я проследиха. Той не познаваше подобно фино, нежно, поглъщащо изследване. Никога не беше предполагал, че може да бъде толкова възбуден. Дори след сексуално удовлетворение не бе изпитвал насладата, която откриваше в момента.
Карла не бе и подозирала, че сливането на телата носи радост. За миг я разкъса болка, но се разтопи в искрящата буря. Устните на Люк обсипваха с целувки шията и лицето й. Тя се извиваше в първичния ритъм на единението. Тялото му я притисна и той навлезе дълбоко в нея, стана част от нея. Опита се да му каже, че не може да издържа повече, но единствената дума, която успя да изрече, беше името му. Изпълни я блестящ мрак, след което тялото й буйно потръпна, душата й се разтърси и тя изпадна в екстаз.
Люк отново и отново чуваше името си, страстна молитва в съзвучие с ритмичните движения на тялото й, което го обгръщаше и искаше всичко, от което се беше въздържал, всичко, което беше той, всичко, което имаше. Нейното име беше дрезгав вик, който се изтръгна от гърлото му, когато тялото му пламна така, както не беше пламвало никога досега, силно и едновременно с това нежно — жестоко, до дъно разтърсено от екстаз, докато се отдаваше на жената, която се беше клел никога да не притежава.
Четиринадесета глава
Карла се раздвижи и протегна ръка към мускулестата топлина, с която беше свикнала през нощта. Когато вместо едрото тяло на Люк откри само хладен въздух и празнота, очите й се отвориха. След миг го видя. Облечен само с джинси, той стоеше на края на заслона, пиеше кафе и наблюдаваше пречистената от дъжда земя. Сякаш усетил, че се е събудила, той се обърна. Не можеше да види изражението на лицето му поради слънчевата светлина, която се изливаше зад него.
Без да каже нито дума, Люк дойде и седна на пети до спалния чувал на Карла. Едната половина от лицето му беше осветена, а другата — в мрак. Дълго я гледа със светлокафявите си загадъчни очи.
От канчето се издигаше ароматна пара.
— Добре ли си?
Тя кимна и извади ръка от топлината на спалния чувал, за да докосне гладката свежо избръсната буза. Той затвори очи.
— Сигурна ли си?
— Какво има, Люк?
— Когато се миех сутринта… — Гласът му затихна. — Текла ти е кръв снощи.
— Тогава не ме боля. Нито сега.
Люк тихо изруга и с внезапен прилив на сила се изправи.
— Била си девствена!
— Ти знаеше това, преди да… Преди ние… — заекна Карла. — Люк, аз ти казах. Ти знаеше!
— Да! Знаех. Но всъщност не знаех, докато не видях кръвта ти по тялото ми тази сутрин. Тогава всичко стана реално. Прекалено реално. — Той прокара пръсти през косата си. — Господи, каква бъркотия!
Думите му зашеметиха Карла. Зашеметена, тя не каза нищо.
Без да я погледне, Люк се върна отново до навеса и замислено се вгледа в пустата земя.
— Е, момиче, получи това, което искаше — след миг каза той и рязко изхвърли остатъка от кафето си. — Надявам се, че си е струвало цената.
— Аз не… не разбирам.
— Да, предполагам, че не разбираш. Ето това е младостта. Правиш и не разбираш. Но аз разбирам. Трябваше да се откажа от теб. Знаех това така, както знам, че огънят е горещ, а дъждът — мокър.
Спомени завладяха Люк, отзвук от страстната нощ, която никога нямаше да забрави.
— Не намерих сили да го направя.
Карла усети как стомахът й се свива. Припомни си какво й бе казал Люк преди седмици. „Стой далеч от мен, слънчице! Страхувам се, че няма да имам сили да кажа не. Тогава ще те имам и ще се намразя…“
— Ставай, Карла. Стоплил съм ти вода. След като се измиеш, ще отидем в града и ще направим още по-голяма грешка от снощната. Но няма как.
— Какво ще правим в града? — внимателно попита тя.
— Не се ли досещаш, момиче? Днес е твоят щастлив ден. Омъжваш се.
Последва дълга тишина. Карла безпомощно се взираше в мъжа, когото обичаше.
— Защо? — попита тя.
Люк направи рязък, нетърпелив жест.
— Заради снощи и ти дяволски добре знаеш това. Дойде до каньона девствена. Нито един мъж, който заслужава да се нарича така, няма да вземе това от теб, без да ти даде нещо в замяна.
Карла бавно се изпълни с гняв. Беше мечтала да се омъжи за Люк, но не по задължение, а с любов.