Люк се ухили.
— Пак се преструваш! — Кеш едва сдържа усмивката си. — Затова ли отказа на любезното ми предложение да сготвиш и настоя да донесеш пица?
— Бинго! — рече Карла.
— Колко ти дължа за пицата?
— Сто долара.
Брат й се стъписа:
— Какво има в тази пица — хайвер от моруна?
— Наденица и гъби. В цената съм включила и подаръка ми.
— О! И какъв беше?
— Още няколко седмици с Фред.
— Фред? — възкликна Люк. — Кой, по дяволите, е Фред?
Втора глава
— Грешиш за Фред — каза Карла.
— Какво?!
— Познай — промърмори тя.
Люк присви очи.
— Фред е нейното бебе, тъй да се каже — неохотно се намеси Кеш.
— Бебе? За какво бебе става дума.
Карла мерна окуражителната усмивка на Люк и на свой ред се засмя. Беше си същият, висок, здрав и строен. Тъмната му коса приятно контрастираше с кехлибареножълтите му очи. Високите скули издаваха славянски произход. Обзе я безмерен копнеж. Сякаш времето бе обърнало своя ход и бе спряло в онзи миг преди три години, когато бе безумно влюбена в Люк и не допускаше, че той не изпитва същите чувства. Спомени завладяха съзнанието й…
Над нея се бе надвесил Люк, широките му рамене пречеха на погледа й, ръцете му диво я притискаха, а устните му настоятелно търсеха нейните…
Беше объркана и уплашена.
Друга бе сцената, която си бе представяла. Бе очаквала романтика, нежност… Карла решително разтърси глава и го погледна.
— Фред е моят джип — успокои го тя.
— Джип е малко пресилено — намеси се Кеш. — Фред е бричка, която вечно застава на пътя на големите машини. Да знаеш само колко пъти ми се е налагало да я измъквам от някоя кална дупка. Следващия път ще те накарам да отидеш ти, Люк. Нали заради теб се носи из Фор Корнърс като виелица и преследва древни сенки.
Люк се втренчи в приятеля си.
— Така ли?
— Така. Ако не й бе подарил онова парче керамика, не би се захванала с археология, а ако не се интересуваше от науката за древността, нямаше непрестанно да се рови из стари кости и отломки заедно с преподавателите си.
— Мислех, че днешните момичета се интересуват повече от момчета, а не от…
— Отказах се да гоня момчета веднага щом завърших гимназия — глухо каза Карла и се обърна към брат си:
— За пицата ми дължиш четиринадесет долара.
— И осемдесет и шест долара за ремонт на джипа?
Тя леко се усмихна и поклати глава.
— Не, но няма да откажа една прегръдка.
Кеш я прегърна братски. Въпреки че беше висока метър и седемдесет, върхът на главата й едва докосваше брадичката му. Той я вдигна и я завъртя. Когато отново я свали, тя за малко не го настъпи. Едва си пое дъх. Люк беше висок колкото брат й — метър и деветдесет — и с около половин-един килограм по-слаб от Кеш, който тежеше осемдесет и осем.
Люк протегна ръка и повдигна брадичката на Карла, като я застави да го погледне.
— А ти порасна ли вече, слънчице?
Милото обръщение и топлината на погледа му я оставиха без дъх.
— Не искате ли да хвърлим едни карти? — намеси се Кеш — От месеци не съм играл покер.
Люк се отдръпна като попарен.
— Губещите обикновено се пазят — заяви той. — Носи им големи загуби.
— Късметлия на карти, нещастен в любовта.
Люк изсумтя.
— Аз ще разбъркам картите. Карла може да раздава. Ти отвори бутилката шампанско, която донесох.
— Шампанско? — изуми се Карла и погледна Люк. Усещаше болезнено присъствието му. Откога не бе допускала някого близо до себе си? От години. Точно от три години.
Люк й се усмихваше. Сърцето й ускори ритъм.
— Шампанско — потвърди той с басов глас. — Човек веднъж навършва двадесет и една години. Случаят е специален.
После се заеха с картите. Докато ги раздаваха Карла отпиваше от чашата златисто шампанско, което леко съскаше по устните и езика й. Кръвта й кипеше, съживена от спомените. Струваше й се, че още усеща докосването на Люк.
„А ти порасна ли вече, слънчице?“
Думите непрестанно звучаха в ушите й. Бе разсеяна и загуби, още преди Люк да й налее втора чаша шампанско. Прости се със залога си от шест долара, но не съжаляваше, защото лъвският пай от мизата се падна на Кеш, човек, за когото обикновено казваха, че е сключил сделка с дявола срещу късмет на карти.
Когато Люк й наля трета чаша, от пицата бяха останали само мазни петна по картонените чинии и Карла бе заложила задължението да приготвя храната в продължение на седем дни. Загуби.
Тази вечер всичко й вървеше наопаки. Навършваше двадесет и една години и бе срещнала отново Люк… Шампанското й харесваше и неусетно я опиваше. Ухаеше като хляба, който обичаше да пече…