Облечена само с черната риза, Карла безшумно мина по коридора с боси нозе. Единствената светлина в къщата идваше от кухнята. Взе стълбите на един дъх.
Люк не беше в кухнята, както очакваше, а в столовата. Бе седнал настрани от масата, с опрени в коленете лакти, а върху масата изстиваше чаша забравено кафе. Беше бос, с полузакопчани джинси и нищо под тях, освен желанието, направило съня невъзможен.
Когато очите им се срещнаха, сякаш се изви волтова дъга.
— Върни се в леглото, момиче. Върни се веднага.
— Трябва да поговорим.
— Защо? Бременна ли си? — попита той, изричайки мисълта, която го преследваше — за неговото бебе, което растеше в тялото на Карла, за това как отново се повтаряше тъжната история на „Рокинг Ем“, след като се беше заклел, че тя ще свърши с него.
Въпреки това искаше да има дете, копнееше за него толкова силно, колкото желаеше Карла. Не можеше да издържа повече — особено когато тя стоеше пред него, облечена в неговата риза, с блестящи очи, с пламнало тяло.
— Не е това — нетърпеливо каза Карла, решена да не говори за това, което ставаше между тях. — Става дума за твоя отказ да…
Люк пламна от небрежното й отклоняване на въпроса за бременността, която не му даваше покой. Прекъсна думите й по същия начин, както някога я отпрати от „Рокинг Ем“ и от себе си. Но не достатъчно далече. Не за достатъчно дълго време.
Този път трябваше да го направи.
— Тогава защо си тук? — студено попита той. — Искаш още секс? Забрави го. Имах дяволски късмет, че не забременя. Не съм глупак, за да се хвана два пъти в капана. Сексът не си заслужава това.
Но Карла вече не беше момиче, за да бяга от мъжкия гняв. Тя запази самообладание въпреки думите му, които я изгаряха.
— Това не беше секс — рече тя. — Това беше любов.
— Беше секс — свирепо се противопостави Люк. — Това е всичко, което мъжете и жените чувстват един към друг. Обикновена стара похот, момиче.
— Някои мъже. Някои жени — съгласи се Карла. Бавно тръгна към него, пръстите й леко трепереха, докато разкопчаваше горното копче на черната риза, после второто, след това третото… Цялото й тяло тръпнеше с настойчивост, която беше другата страна на желанието. Трябваше да го накара да разбере. Просто трябваше.
— Не всички са такива. Аз те обичам, Люк.
— Така ли? Тогава се закопчай и ме остави на мира.
— Но ти няма да бъдеш спокоен. Ще те боли. Ти ме желаеш. Не можеш да го отречеш, Люк. Доказателството е пред теб, можем да го видим и двамата.
Той изруга.
Тя тъжно се усмихна.
— В общи линии е така, но в нашия случай се нарича правене на любов.
— Аз не те обичам.
Карла трепна, но не спря. Събра кураж и продължи да върви към пумата.
— Не ти вярвам — рече тя.
Когато пръстите й разкопчаха последното копче, ризата се отвори и разкри женствените й извивки. Люк се задъха, когато при всяко движение дългата разкопчана риза показваше и скриваше тялото й. Опита се да отмести поглед, но не можа. Тя беше неговата мечта, която идваше към него, призоваваше го, гласът й беше част от него, от душата му.
— Не прави това, момиче!
— Ти си голям, силен мъж — рече Карла и коленичи между дългите му крака. — Ако не ме обичаш, докажи го. Спри ме!
Предизвикателството беше толкова неочаквано за Люк, че се стресна. Джинсите му изведнъж се отвориха и разкриха твърдото доказателство на желанието му. Той сграбчи китките й и вдигна ръцете й нагоре, далеч от жадното му тяло.
Това беше грешка. Докато пръстите й изпробваха силата на стегнатите мускули на гърдите му, косата й докосна горещата му възбудена плът в копринена милувка. Преди да се съвземе от шока, той почувства как върхът на езика й нежно и възпламенително го докосна.
Ако не беше седнал, стремителният порой на собствената му реакция щеше да го смъкне на колене. Всеки мускул на едрото му тяло се стегна от бурна страст и от гърлото му се откъсна дрезгав хрип. До болка стисна китките й, но никой от двамата не забеляза това. Съзнаваха само, че светът беше в пламъци и те бяха горящия център на огъня.
Между всяка милувка, между всяко приплъзване на кадифения език по атлазената кожа, Карла шепнеше любовта си към Люк; някъде между първоначалния отказ и крайното приемане ръцете му освободиха китките й, пръстите му се вплетоха в косата й и започнаха едновременно да я милват, да я държат и насочват. С всеки дъх, който поемаше, изричаше името й, всеки удар на сърцето му представляваше настойчиво желание, тялото му пламтеше, той потръпна от необуздана страст и дрезгаво изстена — не можеше да издържа повече. Тогава я повдигна, сложи я в скута си и й даде това, което беше поискала, зарови в нея жадната си плът, изпълни я с яростния пулс на своя екстаз, докато дивото, тръпнещо освобождаване накрая настъпи и той отново можа да си поеме дъх.