— Ще приемеш ли да станеш вуйчо? — тихо попита тя.
— Какво?
— Бременна съм.
Лицето на Кеш стана непроницаемо.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Люк знае ли?
— Не.
Кеш изсумтя.
— Не исках да стане така. Ако знаеше, страшно бързо щях да си имам зет, нали?
— Не.
Последва дълга тишина, докато Кеш чакаше Карла да обясни. Тя мълчеше.
— Кажи ми — рязко каза той, — кажи ми, защото ще отида в „Рокинг Ем“ и ще го пребия? А аз имах доверие на Люк.
— Люк не беше виновен.
— Това са глупости, Карла? Той е достатъчно голям и дяволски добре знае как се правят бебета! Всеки мъж, който прелъсти девица, трябва да има благоприличието…
— Той не ме прелъсти — рече Карла и прекъсна гневните думи на брат си. — Аз го прелъстих.
— Какво?
— Аз прелъстих Люк Макензи! — извика тя, загубила едновременно и гордостта, и самообладанието си. — Хванах го неподготвен, съблякох дрехите си и му направих предложение, на което не можеше да откаже! — Пое дълбоко дъх и продължи по-спокойно: — Така че ако чувстваш, че трябва да набиеш някой за това, че е измамил доверието ти, набий мен.
Кеш отвори уста. Не се чуха никакви думи. Прочисти гърлото си и внимателно попита:
— Какво стана после?
— Люк се почувства задължен да се ожени за мен. Аз му отказах.
— Защо?
— Ще ти кажа защо, мили братко. По-скоро ще отида да ловя пъстърва в ада, отколкото да се омъжа за човек, който не ме обича.
— Не ставай смешна. Люк те обича. По дяволите, обича те от години.
Очите на Карла изведнъж се изпълниха със сълзи. Опита се да проговори, но успя само да поклати глава.
— Похот — накрая каза тя, гърлото й беше толкова свито, че едва успя да изрече думата. — Не е същото, Кеш. Въобще не е същото.
— Не ти вярвам — решително отвърна той. Протегна към телефона. Двете й ръце сграбчиха китката му в състезание по сила, което не можеше да спечели.
— Тогава повярвай на следното — с треперещ глас рече тя. — Ако кажеш на Люк, че съм бременна, ще се кача в колата и няма да спра, докато не се уверя, че никой от вас няма да ме намери!
— Но скъпа, ти си бременна. Бъди разумна.
— Бременна съм. Нямам нужда от благотворителност. Не се нуждая от брак по съжаление.
Кеш трепна.
Но беше прекалено късно, Карла си припомни за краткия, нещастен брак на брат й с бременно от друг момиче.
— Съжалявам. Не исках да оскърбя Линда. Тя направи това, което вярваше, че трябва да направи. — Карла обви ръце около Кеш и го прегърна. — А когато ти ме взе след смъртта на мама и татко, провали и малкото шансове, които имахте. Това ме научи, че чувството за чест и благоприличие не замества любовта в брака. Ако Люк ме обичаше, щеше да се обади досега. Не се обади. Сега зависи от мен как да събера парчетата от моя живот. Това, не е проблем на Люк, Кеш. Това е мой проблем.
Кеш целуна Карла по челото, прегърна я и тихо каза:
— Скъпа, аз съм толкова сигурен, че Люк те обича, колкото съм сигурен, че аз те обичам.
— Недей! — прошепна тя с вълнение. — Ще ме накараш да се разплача. Толкова ми липсва! За мен би било смърт да знам, че той… че той не… не…
Тръпките, които разтърсиха тялото на Карла, веднага се предадоха на брат й. Притисна я по-силно.
— Поплачи си, скъпа — прошепна той, като затвори очи и зарови лице в косата й. — Поплачи за двама ни. И за Люк. Не знае какво е изгубил.
Кеш дълго държа сестра си, бавно гали косата й, остави я да се наплаче за всичките години на мечти, които не бяха се сбъднали. Когато тя се успокои, той я целуна по страната и я пусна.
— Не съм сигурен какво ще направя — каза Кеш, като извади носна кърпа от джоба си и избърса сълзите на Карла. — Но знам какво няма да направя. Няма да вдигна телефона днес и да кажа на Люк, че си бременна. Веднъж се намесих между вас и сега всеки плаща.
Сложи носната кърпа в ръката на Карла и затвори пръстите й.
— Но, скъпа, когато започне да ти личи, някой със сигурност ще спомене за това пред Люк. Тогава ще трябва да се плати дяволски скъпа цена. — Кеш се поколеба, после тихо добави: — Ако не му кажеш до Коледа, ще трябва да му кажа аз, вместо теб.
Седемнадесета глава
От Макензи Пийк духаше студен вятър, който вещаеше сняг. Силен порив изблъска Тен на половината път между спалните помещения и хамбара. Той сниши глава, вдигна яката на коженото си яке и влезе през страничния вход. В стаята, към която се отправи, някога се намираха амунициите за впрегатните коне на „Рокинг Ем“. Сега там държаха дърводелски инструменти. Мъжът умееше да работи с тях така, както един магьосник владее заклинанията срещу злите демони. Вратата беше заключена от вечерта, когато Карла Макуин беше напуснала „Рокинг Ем“.