Би трябвало да я предупреди, че Люк ще присъства на тържеството за рождения й ден. Едва не бе изпуснала пицата!
Откакто стана на четиринадесет години, всяка нощ този мъж спохождаше сънищата й. Цели седем години.
В негово присъствие се чувстваше безсилна, губеше самообладание и се държеше глупаво. Правеше грешка след грешка.
„Не, каза си тя, невинаги. С грешките приключих в мига, когато взех лекарството. Не, не. Когато Люк ми го даде.“
След като навърши осемнадесет години и преживя шока от така нареченото лечение, Карла престана да ходи в „Рокинг Ем“, не си търсеше причини, за да се среща с мъжа на мечтите си. За съжаление, решението й бе взето с известно закъснение, след като бе понесла унижението на любовното признание и бе молила Люк да я приеме като жена.
Споменът за тази злощастна нощ все още караше Карла да се изчервява, да пребледнява и отново да се изчервява от променливите си чувства, които нямаше желание да анализира. Бе научила и нещо полезно, човек не умира от унижение. Макар да ти се иска да умреш.
Бе избягала след загубената битка, обляна в сълзи. Бе шофирала като обезумяла, за да избяга далеч от мъжа, когото обичаше. Напразно се опитваше да си внуши, че го мрази.
Оттогава непрестанно се мъчеше да прогони Люк Макензи от мислите си. Безуспешно. Излизаше с различни мъже, упорито търсеше привлекателните им черти, но след всяка среща установяваше, че втори като Люк няма.
Нима бе възможно един мъж да бъде незаменим? Съзнаваше, че ако бе до Люк, не би й се струвал толкова привлекателен. С времето близостта, сякаш изражда чувствата и обичта се превръща в презрение и досада. Дали не бе това причината за безразсъдната й постъпка, споменът за която тегнеше над дните й?
Ами рожденият й ден? На този ден се предполагаше, че достига пълната си зрялост. Тогава какво обясняваше безумието на залога, който направи?
Е, всяко зло за добро, рече си тя.
По-добре да прекара лятото в „Рокинг Ем“, отколкото да се рови постоянно из стари документи и да прави безброй справки, които с еднообразието си я подлудяваха.
Не бе приятно, но така се изгражда един учен. Въпреки че познанията за изчезнали култури и народи я очароваха, тя вече не беше сигурна дали наистина иска да стане археолог. През есента й предстоеше да започне подготовката си за получаване на научна степен. Но първо трябваше да се справи с лятото. И с Люк.
Карла вкара колата в двора на ранчото, слезе и се протегна. Намираше се точно на три часа и половина път от ярките светлини на Кортес. При хубаво време. При лошо от цивилизацията я деляха от шест до шестдесет часа път.
Самотата не я притесняваше. Обожаваше природата. Привличаше я необятният див простор. След като навърши седемнадесет години, доби навика да излиза от ранчото, екипирана с манерка, компас и раница. На Кеш оставяше бележка и стрелка, подредена от малки камъчета, с която обозначаваше посоката, в която е тръгнала. Това бе и единственият повод за лютите препирни, които възникваха между нея и брат й. Кеш се гневеше, макар самият той често да постъпваше по същия начин.
Онова, което беше валидно за него, не важеше за другите. Карла се оплака на Люк, но двамата мъже се бяха наговорили и той спокойно й заяви, че не би желал да я вижда сама из ранчото или в пасбищата от другата страна на пътя пред голямата къща.
При този спомен устните на Карла леко трепнаха. Беше се вбесила. Възрази на Люк, като му каза, че искането му е неразумно, а той, типично по мъжки заяви, че докато е в границите на „Рокинг Ем“, ще се подчинява на неговите заповеди. И толкова.
Не след дълго, Карла отиде в Уест Форк за провизии. Използва времето си, за да си потърси работа. Щастието й се усмихна и още същия ден й предложиха да започне в един малък мотел като сервитьорка. Договорът включваше стая и храна.
Върна се в „Рокинг Ем“, разтовари провизиите и опакова дрехите си. Съобщи, че напуска ранчото на един от по-старите работници, а той, след като узна къде се канеше да отиде, незабавно съобщи на Люк.
Люк остана привидно спокоен, но не й разреши да замине.
По това време Кеш бе на една от поредните си експедиции и Карла бе принудена да остане пленница в ранчото до завръщането на брат си.
При спомена за последвалия скандал леката усмивка изчезна от лицето й.
— Колко си унила!
Карла трепна, стресната от гласа на Люк. Огледа се и го откри на предната веранда на къщата. Стоеше на сянка и я наблюдаваше. Той се изправи и пристъпи напред в ярката слънчева светлина.