От злощастната вечер на рождения й ден бе минал само ден, но Карла имаше чувството, че не го е виждала цял век. Гледаше го като замаяна.
Пред нея стоеше същият Люк, когото от години познаваше. Едър, мускулест и ловък в движенията, си мъжът, който властваше неизменно над чувствата и сърцето й.
Тя винаги се бе радвала на компанията на другите състуденти, общуваше с тях, ходеше на представления и футболни мачове, но не можеше да ги приеме като мъже — поискаха ли да задълбочат приятелството си с нея, се отдръпваше.
Люк слезе от верандата и тръгна към нея, а тя мълчаливо го съзерцаваше. Бе замислила един план, който тайно се надяваше да осъществи. Да освободи съзнанието си от мисълта за Люк. Да се излекува от безплодния си копнеж по този мъж, който не я желаеше.
Люк спря пред нея. Очите му сияеха с наситения блясък на старо злато. Сърцето й трепна. Рискът бе прекалено сериозен, а облогът й — много, много висок. А ако не успееше? Какво щеше да прави, ако близостта до него, вместо да намали, усили чувствата й? Дали не повтаряше старите грешки?
— Само от минута си тук и вече си нещастна? — Люк се взираше в очите й. — А ще трябва да прекараш няколко месеца в тази пустош.
— Не съм нещастна. Бях се отдала на спомени. Сетих се за онова лято, когато щях да започвам работа в мотела.
Люк присви очи и стисна устни.
— Лесно се отърва — глухо каза той. — Ако беше моя сестра, за подобен номер щях да те затворя в хамбара.
— Кеш е по-умен.
— Или по-глупав.
— Най-точно е да кажем, че бе решил да ме научи да се приспособя да живея по-различни начини, в случая далеч от хора и забавления. Затова не се съгласи да замина за града.
— Не ставаше дума за града, момиче, а за мотела.
— Какво за мотела?
— „О’ кей Корал“ е най-големият бардак от тази страна на Кортес.
— Бардак? — Изведнъж започна да разбира. — Да не искаш да кажеш, че…
— Точно така.
— О! Господи… — Карла завъртя очи. Развесели се от собствената си наивност и бавно поклати глава. Слънцето заигра в косата й. Осъзнала комичността на ситуацията, тя избухна в смях. Най-сетне проумя защо Люк я бе държал цели три дни до завръщането на Кеш като затворник.
Люк не отделяше поглед от Карла. В израза му се появи необичайна мекота, сякаш изпитваше и болка, и удоволствие едновременно. Спомни си за дните, когато тримата бяха неразделни. Прав беше Кеш, като забрани на сестра си да напуска ранчото. И Люк не искаше Карла да тръгва по широкия свят. Егоистично искаше да я запази само за себе си.
„И после тъкмо аз й показах колко жесток може да бъде светът.“ При тази мисъл Люк помръкна. Споменът за изплашената Карла, която неутешимо ридаеше през онази кошмарна нощ преди три години, завладя съзнанието му.
— Ти беше невинна и наивна — заяви той. — Кеш искаше да издигне стена около теб и да те пази от всеки и от всичко.
Смехът на Карла замря. Досети се, че Люк мисли за нейното предложение. Пребледня, а после се изчерви. Заля я вълна от смущение.
Мразеше тази издайническа реакция, но не можеше да, направи нищо, за да го избегне или скрие. Думите на Люк прозвучаха жестоко, бяха като сол върху живата рана на спомените й.
Бе се зарекла да загърби миналото. Наивното момиче го нямаше, беше станала жена, която не би се оставила да бъде заслепена от любовта си по мъж, твърде опитен, за да отвърне на желанието й за романтика и нежност.
— Наивността се лекува — каза Карла. — Времето прави чудеса. Къде да си оставя нещата? — Надяваше се Люк да разбере състоянието й и да промени темата на разговора. Уви! Той държеше да сподели собствените си преживявания.
— Слънчице, онази нощ, когато дойде и…
— Името ми е Карла — твърдо го прекъсна тя, обърна се и тръгна към малкия джип. — Искаш ли да паркирам при старата къща?
— Не. Ще отседнеш в голямата къща.
— Но…
— Никакво „но“! Няма да допусна толкова неопитно момиче като теб да бъде без надзор след мръкване. Един от работниците ми става опасен, щом види жена. Ако Кеш беше тук, можеше да отседнеш в старата къща. Боя се, че сега е невъзможно. Работата в изолирано място като „Рокинг Ем“ не е лека. Не бих желал някой да пострада само защото се е напил и е видял, че прозорецът ти свети…
— Нито един от хората ти няма да…
— Нищо ли не си научила за три години? — прекъсна я Люк. — Мъжете пият, за да забравят, а едно от първите неща, които забравят, е да си държат ръцете далече от невинно момиче като теб.
— Аз не съм…
— Върни този куфар обратно — студено заповяда Люк.
— Какво?
— Няма да прекарам лятото в спорове с наемен работник. Ако не можеш да изпълниш една обикновена заповед, качвай се на джипа и изчезвай!