Карла се взираше в Люк с невярващи очи. Обида и гняв бушуваха в нея.
— Така ли щеше да се държиш с мен, ако Кеш беше тук?
— Ако Кеш беше тук, нямаше да се налага да те пазя от собствената ти глупост. Той щеше да се грижи за това вместо мен.
— Аз съм на двадесет и една години, пълнолетна съм!
— Момиче, когато става въпрос за мъже, ти още не си излязла от детската градина. Избирай — голямата къща или пътя към града.
Карла трескаво зарови из багажа си, като се опитваше да прикрие обзелото я вълнение при мисълта, че ще спи под един покрив с Люк. Ще го вижда по всяко време на денонощието, ще му готви, ще оправя леглото му, ще пере дрехите му… А къде би могла да се скрие от омайващия поглед на янтарно златистите му очи? От топлината на тялото му?
Лошо започва експериментът ти, момиче, рече си. Не си стояла и час до Люк, а вече трепериш. Стегни се! Чувствата са излишни. Длъжна си да ги превъзмогнеш. Нали затова се съгласи да прекараш лятото като готвачка, ти — бъдещият велик археолог!
Карла възвърна самообладанието си и се обърна към Люк.
Лицето й бе пребледняло и измъчено, а очите — широко отворени. Той тихо изруга.
— Не се безпокой, няма да те нападна. По дяволите, и преди три години нямаше да те докосна, ако не бях пил и ти не се предлагаше. За Бога, съвземи се! Човек ще си помисли, че съм те изнасилил.
— Не — дрезгаво рече тя. — Не.
— По дяволите, няма да позволя да бягаш и да се криеш, щом се доближа на три крачки от теб. Нищо не се е случило през онази нощ!
Карла изтръпна от обида. Нима бе възможно да говори така за чувствата й?! Вдигна глава и тихо попита:
— Искаш ли готвачка и икономка за лятото?
— Да, но…
— Тогава ще трябва да изключиш от темите за разговор историята отпреди три години — прекъсна го тя. — Това е най-унизителното преживяване в моя живот. Като си помисля, ми се… повдига. — Рязко спря и поклати глава. — Така че, ако не искаш да напусна ранчото, не споменавай никога онази нощ.
— Прекалено късно е да шикалкавиш за облога — студено каза той. — Наех те за лятото. Ако не ти харесват думите ми, качвай се обратно в колата и заминавай. Ти знаеше какъв съм, когато прие облога, затова не си търси извинения да се измъкнеш. А ти ще го сториш, момиче. След три уморителни седмици в „Рокинг Ем“ ще закопнееш по ярките светлини на града, както се случвах всяка жена, дошла в това забравено от Бога място.
— В Уест Форк няма ярки светлини.
— Би могла да се повъртиш около мотела — язвително подхвърли Люк.
Карла помръкна. Не обичаше да й припомнят колко пъти се е държала глупаво.
— Не ти ли е минавало през ум, че мъжете от рода Макензи прогонват жените, а не отдалечеността на мястото? — саркастично извиси глас Карла.
— Не позна. Никой от нашия род не е получавал оплаквания в леглото. Самотата през деня тежи на жените.
Карла стисна зъби. Завладя я страстно желание да разбере какъв е Люк в леглото, да усеща тялото му, притиснато до нейното, да чува как сърцето му ускорява ритъм под ласките й. Изпитваше и боязън от непознатите сексуални отношения между мъж и жена.
— Е, какво избираш? Голямата къща или пътя?
— Къщата.
Струваше й се, че повтаря грешка, която се бе зарекла да не прави повече, но присъствието на Люк я объркваше. Сякаш й отнемаше здравия разум. Преди да успее да продума, Люк бе до джипа и разтоварваше багажа й.
— Доста неща си донесла.
— Ставаше дума за цялото лято, нали?
— По всяко време можеш да се откажеш. Аз съм човек, който държи на думата си.
— А аз ти заявявам, че ще остана, само ако се държиш с мен така, както и с другите работници.
Той я изгледа и кимна.
— Добре, момиче. Хайде, ще ти покажа стаята.
Четвърта глава
Люк внесе и последния куфар в стаята, отредена за Карла. Тя любопитно надникна зад гърба му.
— О! — възкликна тя. — Откъде намери мебелите, Люк? Прекрасни са! Тя пристъпи напред и плъзна ръка по хладната повърхност на тоалетната масичка. След това приближи огромното легло и с възхищение огледа изящната му изработка.
— Люк, та това е произведение на изкуството! Откъде, за Бога, намери…
— Остави багажа засега — каза Люк и я избута навън. Не би желал да обсъжда мебелите, които бе изработил сам преди три години, търсейки забрава. Бе работил като луд, за да укроти копнежа си по момичето, което никога нямаше да му принадлежи. — Сега ще ти покажа кухнята. Побързай, после трябва да прескоча до обора. Има някакъв проблем с една от кобилите.
Карла понечи да каже, че познава кухнята, но замълча. Беше поискала да се държат с нея като с всеки друг работник и Люк изпълняваше желанието й.