— Той ни остави там, насред топлина, дървета, фонтани, пеещи птички — всички онези дреболии, които правят живота приятен и банален: много храна, нежни ветрове, привлекателна къщичка с вътрешна канализация. След което, все още смеейки се, той се върна на фронта.
— Малко по-късно спътницата ми се свести — руса, грациозна и прекрасна — а очите и проблеснаха, когато се обърна към мен.
— „Е“ — тросна се тя, — „значи ме извлачи от онази ужасна мъжествена битка, за да служа на сластта ти в някакъв таен рай на удоволствията! Няма да стане, след всичко, което ми причини!“
— Аз посегнах да я успокоя, но тя бе заела каратистка поза.
— „Кажи ми“ — казах тогава, — „какво имаш предвид. Никой нищо не ти е сторил…“
— „И наричаш изоставянето на едно бременно момиче нищо?“ — изкрещя. — „Когато всички които могат да направят аборт, са заети с третиране на измръзвания? Не! Не ми трябват никакви мъже, никога повече!“
— „Горе главата, сестро“ — отвърнах аз, разбождайки ризата си. — „Аз открих, че съм прекалено привлекателна за мъжете, да не говорим за онези с по-слабите ангели — а и тази дълга нощ, такава каквато е — страдам от същото медицинско затруднение и в пристъп на разкаяние реших да водя живота на обикновен трансвестит.“
— „Да е благословена Сафо!“ — отвърна тя.
— И двете се сдобихме с близнаци и заживяхме щастливо. Зимата се стопи и настъпи Изгревът на Боговете. Светът е едно ново място, на любов, мир и щастие, за толкова дълго, колкото продължи този път. Това е приказката. Отивай сега да си играеш със сестрите си и по-нежно.
— Но те не щат да си играят нежно. Непрекъснато ме юркат да върша неща, които ти си ми казвала да не правя.
— Ти, да попитам, изобщо, как се научи да ги правиш? — попита другата мама.
— Една блестяща личност със златен жезъл ми показа. Тя каза също, че пътищата на боговете са неведоми и не непременно смислени.
— Това може да положи началото на нова философия. — каза първата мама.
— Може и така да го наречеш. — каза другата.