Егон Таргариен сложил край на боевете. Спуснал се над островите в 2 г. СЗ на гърба на Балерион. С него дошли бойните флоти на Арбор, Планински рай и Ланиспорт и дори няколко дълги кораба от Мечи остров, пратени от Торен Старк. Железните, чийто брой се бил смалил от година братоубийствена война, оказали малко съпротива… всъщност много от тях приветствали идването на драконите. Крал Егон убил Корин Волмарк с Блекфайър и позволил на непълнолетния му син да наследи земите на баща си и замъка. На Стар Уик жрецът-крал Лодос, претендент за син на Удавения бог, призовал кракените от дълбините да се вдигнат и да повлекат на дъното корабите на нашествениците. Когато това не се случило, Лодос напълнил халата си с камъни и влязъл в морето, за да „потърся съвета на баща ми“. Хиляди го последвали. Подутите им проядени от раци трупове били изхвърлени на бреговете на Стар Уик в следващите години.
След това възникнал проблемът кой да управлява Железните острови от името на краля. Било предложено железните да станат васали на Тъли от Речен пад или на Ланистърите от Скалата на Кастърли. Някои дори го подканяли да ги предаде на Зимен хребет. Егон изслушал всяка претенция, но накрая решил да позволи на железнородните сами да си изберат върховен лорд. За ничия изненада те избрали един от своите: Викон Грейджой, лорд Жътваря на Пайк. Лорд Викон се заклел на крал Егон и Дракона напуснал с флотите си.
Пълномощията на Грейджой обхванали само Железните острови обаче; той се отказал от всякакви претенции към земите, които дом Хоър заграбил на континента. Егон подарил разрушения замък Харънхъл и владенията му на сир Куентон Кохерис, неговия майстор оръжейник на Драконов камък, но изискал от него да приеме лорд Едмин Тъли от Речен пад като негов върховен лорд. Новопроизведеният лорд имал двама силни синове и пълничък внук, които да гарантират наследството, но тъй като първата му жена била отнесена от петниста треска три години по-рано, освен това се съгласил да вземе една от дъщерите на лорд Тъли за своя невяста.
С покоряването на Трите сестри и Железните острови цял Вестерос южно от Вала вече бил под управлението на Егон Таргариен, освен единствено Дорн. Тъй че след това Дракона насочил вниманието си към Дорн. Егон първо опитал да спечели дорнците с думи, като пратил делегация от висши лордове, майстери и септони до Слънчево копие да преговарят с принцеса Мерия Мартел, тъй наречената Жълта жаба на Дорн, и да я убедят в предимствата от присъединяването на владението ѝ към неговото. Преговорите им продължили почти цяла година, но не постигнали нищо.
Началото на Първата дорнска война обикновено се фиксира към 4 г. СЗ, когато Ренис Таргариен се върнала в Дорн. Този път тя дошла с огън и кръв, точно както била заплашила. Яхнала Мераксес, кралицата се спуснала от ясното синьо небе и подпалила Дъсченото градче; огньовете скачали от лодка на лодка, докато цялото устие на Зелената кръв не било задръстено с горящ плавей, а стълбът дим можел да се види чак до Слънчево копие. Жителите на плаващото градче потърсили убежище от пламъците по реката, тъй че по-малко от стотина загинали в атаката, и повечето от тях от удавяне, вместо от драконовия огън. Но първата кръв била пролята.
Другаде Орис Баратеон повел хиляда отбрани рицари нагоре по Костения път, докато самият Егон поел през Принцовия проход в челото на армия от трийсет хиляди бойци, водени от близо две хиляди конни рицари и триста лордове и знаменосци. Лорд Харлан Тирел, Стражът на Юга, го чули да казва, че имали повече от достатъчно сила да смажат всякаква дорнска армия, която се опита да застане пред тях, дори и без Егон и Балерион.
Несъмнено бил прав за това, но така и не се доказало, защото дорнците изобщо не предложили сражение. Наместо това те отстъпвали пред воинството на крал Егон, като изгаряли житото си в полето и отравяли всички кладенци. Нашествениците заварили дорнските стражеви кули в Червените планини занемарени и изоставени. Във високите проходи авангардът на Егон се натъкнал на преграда на пътя — стена от трупове на овце, остригани от вълна и твърде изгнили, за да стават за ядене. Кралската армия вече привършвала храната и фуража, когато излезли от Принцовия проход и се озовали пред Дорнските пясъци. Там Егон разделил силите си, като пратил лорд Тирел на юг срещу Утор Ълър, лорд на Хелхолт, докато самият той завил на изток, за да обсади лорд Фоулър в планинската му твърдина Небесна шир.