Следващите две години били годините на Драконовата ярост. Всеки замък в Дорн бил опожарен трижди, докато Балерион и Вхагар се връщали и се връщали отново. Пясъците около Хелхолт на места били разтопени на стъкло, толкова горещ бил огненият дъх на Балерион. Дорнските лордове били принудени да се крият, но и това не им спечелило безопасност. Лорд Фоулър, лорд Вайт, лейди Толанд и четирима последващи лордове на Хелхолт били убити един след друг, защото Железния трон предложил лордски откуп в злато за главата на всеки дорнски лорд. Само двама от убийците доживели да вземат наградите си обаче, а дорнците взели отплатата си, отплащайки с кръв за кръв. Лорд Конингтън от Грифоново гнездо бил убит, докато ловувал, лорд Мертинс на Мъгливи лес бил отровен с цялото му домакинство с буре дорнско вино, лорд Фел — удушен в един бардак в Кралски чертог.
Таргариените не били изключение. Кралят бил нападан три пъти и щял да загине в два от тези случаи, ако не била охраната му. На кралица Висения устроили засада една нощ в Кралски чертог. Двама от ескорта ѝ били убити, преди Висения да посече последния нападател с Тъмна сестра.
Най-позорният акт от този кървав век станал през 12 г. СЗ, когато Вил от Вил, Любовника на вдовици, пристигнал неканен на сватбата на сир Джон Каферен, наследник на Фавънтън, за Алис Оукхарт, дъщеря на лорда на Стари дъб. Пропуснати през задна врата от вероломен слуга, нападателите на Вил избили лорд Оукхарт и повечето гости, после накарали невястата да гледа, докато скопявали съпруга ѝ. След това един подир друг изнасилили лейди Алис и слугините ѝ, след което ги откарали и ги продали на някакъв мирски търговец на роби.
Дотогава Дорн бил станал димяща пустиня, изтормозена от глад, мор и главня. Попарената земя я наричали търговците от Свободните градове. Но домът Мартел бил верен на девиза си: „Непокорими, неподвластни, несъкрушими“. Един дорнски рицар, доведен пред кралица Висения като пленник, настоявал, че Мерия Мартел щяла по-скоро да види хората си мъртви, отколкото роби на дома Таргариен. Висения отвърнала, че тя и брат ѝ биха се радвали да услужат на принцесата.
Старост и лошо здраве най-сетне направили това, което дракони и армии не могли. През 13 г. СЗ Мерия Мартел, Жълтата жаба на Дорн, умряла в ложето си (докато имала интимни отношения с един жребец, настоявали враговете ѝ.) Синът ѝ Нимор я наследил като лорд на Слънчево копие и принц на Дорн. Новият дорнски принц бил шейсетгодишен, здравето му вече отпадало и не изпитвал никаква охота за повече касапница. Започнал царуването си като пратил делегация до Кралски чертог, за да върне черепа на дракона Мераксес и да предложи на крал Егон условия за мир. Собствената му наследница, дъщеря му Дерия, водела посланичеството.
Мирните предложения на принц Нимор се натъкнали на силна съпротива в Кралски чертог. Кралица Висения била твърдо настроена против него. „Никакъв мир без капитулация“, заявила тя и приятелите ѝ на кралския съвет повторили думите ѝ. Орис Баратеон, който станал злобен и вгорчен в заника на годините си, пледирал да върнат принцеса Дерия на баща ѝ с една ръка по-малко. Лорд Оукхарт пратил гарван с предложението дорнското момиче да бъде продадено в „най-долния бардак в Кралски чертог, докато всеки просяк в града се задоволи с нея“. Егон Таргариен отхвърлил всякакви такива предложения: принцеса Дерия била дошла като пратеник под мирно знаме и нямало с нищо да пострада под неговия покрив, заклел се той.
Кралят бил уморен от война, съгласили се всички, но да се даде на дорнците мир без капитулиране щяло да е равносилно да каже, че възлюбената му сестра Ренис е умряла напразно, че всичката кръв и смърт са били за нищо. Лордовете на малкия му съвет освен това предупредили, че всякакъв такъв мир може да бъде видян като знак за слабост и би могъл да окуражи нови бунтове, които след това трябвало да бъдат потушавани. Егон знаел, че Предела, бурните земи и граничните земи били пострадали тежко през боевете и нямало нито да простят, нито да забравят. Дори в Кралски чертог кралят не смеел да пусне дорнците извън Укреплението на Егон без силен ескорт, от страх, че простолюдието на града щяло да ги разкъса на парчета. Поради всички тези причини Великият майстер Лукан написал по-късно, че кралят бил на ръба да отхвърли предложенията на Дорнците и да продължи войната.