Макар никой да не се съмнявал, че Егон Таргариен бил окончателният авторитет по всички въпроси, свързани с управляването на владението, неговите сестри Висения и Ренис останали негови партньори във властта през цялото му царуване. Освен може би Добрата кралица Алисан, жената на крал Джеерис Първи, никоя друга кралица в историята на Седемте кралства не е упражнявала толкова много влияние над политиката, колкото сестрите на Дракона. Обичайно било за краля да взима със себе си една от кралиците си където и да пътувал, докато другата оставала в Драконов камък или Кралски чертог, най-често седнала на Железния трон, и отсъждала всякакви проблеми, които ѝ се поднасяли.
Макар Егон да обявил Кралски чертог за свое кралско седалище и да поставил Железния трон в опушената дълга зала в Укреплението на Егон, не прекарвал там повече от една четвъртина от времето си. Също толкова дни и нощи били прекарвани на Драконов камък, островната цитадела на неговите предци. Замъкът под Драконовата планина бил десет пъти по-просторен от Укреплението на Егон, със значително повече удобство, сигурност и история. Завоевателя веднъж го чули да казва, че дори обичал миризмата на Драконов камък, където соленият въздух винаги миришел на пушек и сяра. Егон прекарвал приблизително половин година в двете си седалища, като разделял времето си между тях.
Другата половина посвещавал на безкрайно кралско движение, като водел двора си от един замък в друг и гостувал на всеки от великите си лордове поред. Градът на гларуса и Орлово гнездо, Харънхъл, Речен пад, Ланиспорт и Скалата на Кастърли, Крейкхол, Стари дъб, Планински рай, Староград, Арбор, Рогов хълм, Ашфорд, Бурен край и замък Вечерен пад имали честта да приютяват Негова милост много пъти. Егон се появявал почти навсякъде, понякога с до хиляда рицари и лордове и дами в свитата си. Пътувал три пъти до Железните острови (два пъти до Пайк и веднъж до Голям Уик), прекарал две седмици в Систъртън през 19 г. СЗ и посетил Севера седем пъти, три пъти провел дворцов съвет в Бял пристан, два пъти в Бароутън и веднъж в Зимен хребет, при най-последното си пътуване през 33 г. СЗ.
„По-добре да предотвратяваш бунтове, отколкото да ги потушаваш“, бил прословутият отговор на Егон, когато го попитали за причината за пътуванията му. Гледката с краля в цялата му мощ, яхнал Балерион и придружен от стотици рицари, блеснали в коприна и стомана, помагала много да се втълпи лоялност у покорените лордове. Простолюдието също трябвало да вижда своите крале и кралици от време на време, добавял кралят, и да знае, че всеки може да изложи своите жалби и грижи пред него.
И те го правели. Много време от кралските пътувания било отдадено на пирове, балове, лов и лов със соколи, след като всеки лорд се стараел да надмине другите в разкош и гостоприемство, но Егон също така усърдно раздавал правосъдие, било от подиум в замъка на някой велик лорд или от мъхнат камък в селяшка нива. Шестима майстери пътували с него, за да отговарят на всеки въпрос, който можело да има по местния закон, обичаи и история, и да записват декрети и присъди, които Негова милост можел да постанови. Един владетел трябва да познава страната, която управлява, казал по-късно Завоевателя на своя син Енис, а през своите пътувания Егон научил много и много за Седемте кралства и техните народи.
Всяко от завоюваните кралства имало свои собствени закони и традиции. Крал Егон не се месел много в тях. Позволил на своите лордове да продължат да управляват до голяма степен така, както правели винаги, с едни и същи власт и прерогативи. Законите за наследяване останали непроменени, съществуващите феодални структури били затвърдени, лордове велики и дребни съхранили властта си на „ямата и бесилката“1 на собствената си земя и привилегията на първата нощ2 там, където този обичай го имало.
Главната грижа на Егон била мирът. Преди Завоеванието войните между владенията на Вестерос били обичайни. Едва ли минавала година, без някой да воюва с някого някъде. Дори в онези кралства, за които се казвало, че са в мир, съседни лордове често разрешавали споровете си с меча. Възкачването на Егон сложило край на много от това. От дребните лордове и оземлените рицари вече се очаквало да отнасят своите спорове пред господарите си и да се примиряват с техните отсъждания. Спорове между великите домове били арбитрирани от Короната. „Първият закон на страната ще бъде Кралският мир — постановил крал Егон — и всеки лорд, който тръгне на война без мое позволение, ще бъде смятан за бунтовник и враг на Железния трон.“
1
Средновековен закон за наказание за кражба: удавяне в яма за жена и обесване за мъж. — Б.пр.