И тримата се проявили като господари на дракони преди да се оженят. От петте дракона, които отлетели с Енар Изгнаника от Валирия, само един оцелял по времето на Егон: големият звяр, наречен Балерион, Черното страшилище. Драконите Вхагар и Мераксес били по-млади, излюпени на самия Драконов камък.
Един разпространен мит, често чуван сред невежото простолюдие, твърди, че Егон Таргариен никога не бил стъпвал на земята на Вестерос до деня, в който отплавал да го завладее, но това не може да бъде истина. Години преди това отплаване Рисуваната маса била издялана и украсена по заповед на лорд Егон; дървен плот, около петдесет стъпки дълъг, изваян в очертанията на Вестерос и изрисуван така, че да показва всички гори, реки, градове и замъци на Седемте кралства. Явно интересът на Егон към Вестерос дълго предхождал събитията, които го тласнали към война. Също така има благонадеждни сведения, че Егон и неговата сестра Висения са посещавали Цитаделата на Староград в младостта си и са излизали на лов със соколи на Арбор, като гости на лорд Редвин. Възможно е да е посетил и Ланиспорт; изворите са противоречиви.
Вестерос от младостта на Егон бил разделен на седем враждуващи кралства и почти не е имало момент, в който две или три от тези кралства да не са били във война помежду си. Просторният студен каменист Север се управлявал от Старките на Зимен хребет. В пустините на Дорн властвали принцовете Мартел. Богатите на злато пустинни земи се управлявали от Ланистърите от Скалата на Кастърли, плодородният Предел — от Градинарите на Планински рай. Долината, Пръстите и Лунните планини принадлежали на дома Арин… но най-войнствените крале от времето на Егон били двамата, чиито владения са разположени най-близо до Драконов камък, Харън Черния и Аргилак Надменния.
От своята велика цитадела Бурен край Кралете на бурята от дома Дърандън някога владеели източната половина на Вестерос, от нос Гняв до Залива на раците, но мощта им се стопявала през вековете. Кралете на Предела кълвали по техните владения от запад, дорнците ги тормозели от юг, а Харън Черния и неговите железни мъже ги изтласкали от Тризъбеца и от земите северно от поток Черна вода. Крал Аргилак, последният от дома Дърандън, забавил този упадък за известно време, отблъсквайки дорнското нашествие, докато още бил момче, като прехвърлил Тясното море и се присъединил към големия съюз срещу свирепите „тигри“ на Волантис, и убил Гарс VII Градинаря, крал на Предела, в Битката на Съмърфилд двайсет години по-късно. Но Аргилак остарял; прочутата му чернокоса грива посивяла и бойното му юначество повехнало.
На север от Черна вода, над речните земи, властвала кървавата ръка на Харън Черния от дома Хоър, крал на Островите и реките. Железнородният дядо на Харън, Харвин Твърдата ръка, взел Тризъбеца от дядото на Аргилак, Арек, чиито предци отхвърлили последния от речните крале столетия по-рано. Бащата на Харън разширил владенията си на изток до Дъскъндейл и Росби. Самият Харън посветил повечето от дългото си царуване, близо четирийсет години, в строителството на гигантски замък до Окото на Боговете, но малко преди Харънхъл да бъде довършен, железнородните скоро щели да се освободят и да търсят нови завоевания.
Никой крал във Вестерос не е вдъхвал повече страх от Харън Черния, чиято жестокост станала легендарна из всичките Седем кралства. И никой крал във Вестерос не се чувствал по-застрашен от Аргилак Краля на бурята, последния от Дърандън, застарял воин, чиято единствена наследничка била девствената му дъщеря. И станало тъй, че тъкмо крал Аргилак се обърнал към Таргариените на Драконов камък, като предложил на лорд Егон дъщеря си в брак, с всичките земи на изток от Окото на Боговете, от Тризъбеца та до поток Черна вода, като зестра.
Егон Таргариен отхвърлил предложението на Краля на бурята. Изтъкнал, че имал две жени; не му трябвало трета. А предложените като зестра земи принадлежали на Харънхъл за повече от едно поколение. Не били на Аргилак, та да ги дава. Явно остаряващият Крал на бурята възнамерявал да установи Таргариените по Черна вода като буфер между собствените си земи и тези на Харън Черния.