Кралица Ренис се посъветвала със своите майстери и септони, след което обявила решението си. Изневерилата съпруга е оскърбила Седемте, които са създали жените да бъдат верни и покорни на своите съпрузи, и следователно е трябвало да бъде наказана. Тъй като бог има седем лика обаче, наказанието трябвало да е само шест удара (защото седмият удар щял да бъде за Странника, а Странника е ликът на смъртта). Следователно първите шест удара, които мъжът е нанесъл, са били законни… но останалите деветдесет и четири били оскърбление срещу богове и хора и той трябвало да бъде наказан подобаващо. От онзи ден насетне „правилото на шестте“ станало част от обичайния закон наред с „правилото за палеца“. (Съпругът бил отведен до подножието на Хълма на Ренис, където получил деветдесет и четири удара от братята на мъртвата жена, с пръчки със законен размер.)
Кралица Висения не споделяла любовта на сестра си към музиката и песните. Не ѝ липсвал хумор обаче и за много години държала при себе си шут, космат гърбушко, наречен лорд Маймунско лице, чиито лудории много я забавлявали. Когато той се задавил до смърт с костилка от праскова, кралицата се сдобила с маймуна и я облякла в дрехите на лорд Маймунско лице. „Новият е по-умен“, често казвала тя.
Все пак у Висения Таргариен имало нещо мрачно. За повечето свят тя представлявала мрачното лице на воин, строг и коравосърдечен. Дори в красотата ѝ се долавяла суровост, казвали обожателите ѝ. Най-старата от Трите глави на дракона, Висения, щяла да надживее брат си и сестра си, а според мълвата в по-късните си години, когато вече не можела да борави с меч, тя се отдала на тъмните изкуства, като смесвала отрови и правела зли заклинания. Някои дори допускат, че е възможно да е била родоубийца и кралеубийца, но никакво доказателство не е предлагано в подкрепа на подобни клевети.
Би било жестока ирония, ако е вярно, защото в младостта ѝ никой друг не е правил повече от нея, за да защити краля. Висения на два пъти си послужила с Тъмна сестра в защита на Егон, когато дорнски главорези го нападнали в засада. Ту подозрителна, ту жестока, тя не се доверявала на никого освен на брат си. По време на Дорнската война носела плетена ризница нощ и ден, дори под дворцовите си одежди, и подканяла краля да прави същото. Когато Егон отказал, Висения се разгневила. „Дори с Блекфайър в ръката ти, ти си само един — казала му, — аз не мога да бъда винаги с теб“. Когато кралят изтъкнал, че има охрана, Висения извадила Тъмна сестра и го пернала през бузата толкова бързо, че гвардейците от охраната нямали време да реагират. „Твоите стражи са бавни и мързеливи — рекла тя. — Можех да те убия толкова лесно, колкото те порязах. Трябва ти по-добра защита.“ Крал Егон, разкървавен, нямал друг избор, освен да се съгласи.
Много крале имали поборници, които да ги защитават. Егон бил Владетелят на Седемте кралства; следователно трябвало да има седем поборници, решила кралица Висения. Така възникнала Кралската гвардия: братство на седем рицари с единственото предназначение да защитават краля, отдавайки собствения си живот за неговия, ако се наложи. Висения съставила клетвите им по подобие на тези на Нощния страж; също като враните с черни наметала на Вала Белите мечове служели до живот, отказвайки се от земите си, титлите си и светските блага, за да живеят живот на целомъдрие и покорство, без никаква награда освен честта.
Толкова много рицари се явили да се предложат като кандидати за Кралската гвардия, че крал Егон помислил да проведе голям турнир, за да се определи кои от тях са най-достойните. Висения обаче не искала и да чуе за това. Да бъдеш рицар от Кралската гвардия изисквало много повече от умение в оръжията, изтъкнала тя. Нямало да рискува да постави мъже с несигурна вярност около краля, независимо колко добре се представяли в групов бой. Щяла лично да избере рицарите.
Поборниците, които избрала, били млади и стари, високи и ниски, тъмни и светли. Дошли от всяко кътче на владението. Някои били по-млади синове, други — наследниците на древни домове, които се отказали от наследствата си, за да служат на краля. Един бил странстващ рицар, друг незаконороден. Всички те били бързи, силни, наблюдателни и ловки с меч и щит, и предани на краля.
Тия са имената на Седемте на Егон, както са записани в Бялата книга на Кралската гвардия: сир Ричард Руут; сир Адисон Хил, Копеле на Корнфилд; сир Грегър Гуди; сир Грифит Гуди, негов брат; сир Хъмфри Глумеца; сир Робин Дарклин, наричан Тъмния дрозд; и сир Корлис Веларион, лорд-командир. Историята е потвърдила, че Висения Таргариен е избрала добре. Двама от нейните първоначални седем щели да умрат, защитавайки краля, и всички щели да служат доблестно до края на живота си. Много храбри мъже са последвали стъпките им оттогава, вписвайки имената си в Бялата книга и навличайки бялото наметало. Кралската гвардия остава синоним за чест до ден-днешен.