Шестнайсет Таргариени са последвали Егон Дракона на Железния трон, преди династията най-сетне да бъде съборена в Бунта на Робърт. Сред тях се наброявали мъдри мъже и глупави, жестоки мъже и милостиви, добри мъже и зли. Но ако Драконовите крале бъдат оценени единствено въз основа на техните наследства, законите, институциите и подобренията, които са оставили след себе си, то името на крал Егон Първи е близо до челото на списъка, в мир, както и в бран.
Синовете на Дракона
Крал Егон I Таргариен взел и двете си сестри за съпруги. Ренис и Висения били драконови ездачки, със сребристозлатната коса, лилави очи и красота на истински Таргариени. Иначе двете кралици били толкова различни, колкото може да бъдат които и да са две жени… освен във взаимното уважение. Всяка от тях дала на краля син.
Енис бил първият. Роденото през 7 г. СЗ от по-младата съпруга на Егон, Ренис, момче било малко и болнаво при раждането. Плачело непрекъснато и казват, че крайниците му били тънки, очите му — малки и воднисти, и че кралските майстери се опасявали за оцеляването му. Изплювал зърната на кърмачките си и сучел само от гърдите на майка си, и според мълвата плакал цели две седмици, след като бил отбит. Толкова не приличал на крал Егон, че неколцина дори се одързостили да намекват, че Негова милост не бил истинският баща на момчето, че Енис е копеле, заченато от някой от многото чаровни фаворити на кралица Ренис, син на певец, на глумец или мим. А принцът и бавно растял също тъй. Чак когато му дали младия дракон Живак, новоизлюпен същата година на Драконов камък, Енис Таргариен започнал да расте добре и да наедрява.
Принц Енис бил на три, когато майка му, кралица Ренис, и нейният дракон, Мераксес, били убити в Дорн. Смъртта ѝ оставила малкия принц безутешен. Той спрял да яде и дори започнал да пълзи, както правел на годинка, все едно е забравил как се ходи. Баща му се отчаял от него и из двора се разнесли слухове, че крал Егон можел да вземе друга жена, след като Ренис била мъртва, а Висения била бездетна и може би ялова. Кралят си мълчал по тези въпроси, тъй че никой не можел да каже какви мисли може да са го занимавали, но много велики лордове и благородни рицари се появявали в двора с девствените си дъщери, всяка от които все по-хубава от предишната.
Всякакви подобни спекулации приключили през 11 г. СЗ, когато кралица Висения внезапно обявила, че носи дете на краля. Син, заявила тя убедено и така се оказало. Принцът дошъл с рев на света през дванайсетата година СЗ. Никое новородено не е било по-здраво от Мегор Таргариен, съгласили се майстери и дойки; теглото му при раждането било почти двойно колкото на по-големия му брат.
Братята никога не били близо един до друг. Принц Енис бил несъмненият наследник и крал Егон го държал близо до себе си. Докато кралят обикалял из владението от замък на замък, с него бил и принцът. Принц Мегор останал с майка си и седял до нея, докато тя водела дворцовия съвет. Кралица Висения и крал Егон често били разделени в онези години. Когато не бил на кралска обиколка, Егон се връщал в Кралски чертог и Укреплението на Егон, докато Висения и синът ѝ оставали в Драконов камък. По тази причина лордове, както и простолюдието започнали да наричат Мегор Принца на Драконов камък.
Кралица Висения поставила меч в ръката на сина си, когато бил на три. Според някои първото, което той уж направил с меча, било да заколи една от котките в замъка… макар да е по-вероятно тази история да е клевета, съчинена от враговете му много години по-късно. Но че принцът веднага започнал да овладява уменията с меча, за това няма съмнение. За негов пръв учител по оръжия майка му избрала сир Гавен Корбрей, един от най-страховитите рицари, които можело да се намерят във всичките Седем кралства.
Принц Енис бил толкова често в компанията на баща си, че неговото обучение в рицарските изкуства дошло най-вече от рицарите от Кралската гвардия на Егон, а понякога и от самия крал. Момчето било усърдно, съгласни били инструкторите му, и не му липсвал кураж, но му липсвала големината и силата на баща му и така и не надвишавал уменията на един прилично добър боец дори когато кралят връчвал Блекфайър в ръцете му, което правел от време на време. Енис нямало да се опозори в битка, казвали си наставниците му помежду си, но никога нямало да се пеят песни за бойното му юначество.