Тъкмо принцеса Рена, според легендата, сложила драконово яйце в бебешката люлка на принцеса Алисан, също както направила за принц Джеерис две години по-рано. Ако тези приказки са верни, от тези яйца дошли драконите Среброкрил и Вермитор, чиито имена щели да бъдат изписвани с толкова големи букви в аналите от идущите години.
Любовта на принцеса Рена към нейните братче и сестриче и радостта на владението за всяко ново принцче Таргариен не били споделяни от принц Мегор и майка му кралица Висения, тъй като всеки нов син, роден на Енис, изтласквал все по-надолу Мегор в линията на наследството, а и все още имало такива, които твърдели, че той стои и зад дъщерите на Енис също тъй. А през цялото време самият Мегор оставал бездетен, защото лейди Серайз така и не зачевала.
На турнирния терен и на бойното поле обаче достиженията на принц Мегор далече надвишавали тези на брат му. На големия турнир при Речен пад през 28 г. СЗ Мегор свалил от конете трима рицари на Кралската гвардия в последователни сблъсъци, преди да падне от крайния шампион. В групов бой никой не можел да му се противопостави. След това той бил издигнат в рицарски сан на полето от баща му, който го помазал не с кое да е оръжие, а с Блекфайър. На шестнайсет Мегор станал най-младият рицар в Седемте кралства.
Последвали други подвизи. През 29 г. СЗ Мегор придружил Озмунд Стронг и Етан Веларион до Каменните стъпала, за да изкоренят лисенския пиратски крал Саргосо Саан, и се бил в няколко кървави свади, в които се показал и безстрашен, и страховит. През 31 г. СЗ подгонил и убил прочут рицар разбойник в речните земи, тъй наречения Великан на Тризъбеца.
Мегор все още не бил драконов ездач обаче. Макар сред огньовете на Драконов камък да се били излюпили над десет през последните години от царуването на Егон и да били предлагани на принца, той ги отказвал всичките. Когато малката му племенница Рена, само на дванайсет, се извисила в небето на гърба на Сънеплам, провалът на Мегор станал тема за приказки в Кралски чертог. Лейди Алиса го подразнила за това един ден в двора, като се зачудила гласно дали „моя добър брат го е страх от дракони“. Принц Мегор се намръщил от гняв при шегата, а след това отвърнал хладно, че има само един дракон, достоен за него.
Последните седем години от царуването на Егон Завоевателя били мирни. След разочарованията от неговата Дорнска война кралят приел продължената независимост на Дорн и отлетял до Слънчево копие на Балерион на десетгодишнината от мирните споразумения, за да отпразнува „пир на приятелство“ с Дерия Мартел, управляващата принцеса на Дорн. Принц Енис го придружил на Живак; Мегор останал на Драконов камък. Егон направил седемте кралства едно с огън и кръв, но след като отпразнувал шейсетата си годишнина през 33 г. СЗ, наместо това се обърнал към тухлата и хоросана. Половината от всяка година все още била посвещавана на кралска обиколка, но сега принц Енис и неговата жена лейди Алиса били тези, които пътували от замък на замък, докато състаряващият се крал оставал у дома, делейки дните си между Драконов камък и Кралски чертог.
По това време рибарското село, където за първи път дебаркирал Егон, се било разраснало в голям вмирисан град със сто хиляди души население; само Староград и Ланиспорт били по-големи. При все това в много отношения Кралски чертог бил все още не много повече от военен лагер, който се е раздул до гротескни размери: мръсен, вонящ, непланиран, временен. А Укреплението на Егон, което по това време се било разширило до средата надолу по Високия хълм на Егон, било най-грозният замък в Седемте кралства, огромно струпване от дърво, пръст и тухла, отдавна надраснало старите палисади от дървени трупи, които били единствените му стени.
Определено не било подходящо за един велик крал. През 35 г. СЗ Егон се преместил с двора си обратно в Драконов камък и се разпоредил Укреплението на Егон да бъде срутено, за да може на негово място да се вдигне нов замък. Този път, постановил той, щял да строи с камък. Да надзирава планирането и строежа на замъка назначил Ръката на краля, лорд Алин Стоукуорт (сир Озмунд Стронг умрял предната година), и кралица Висения (из двора се разнасяла шега, че крал Егон възложил на Висения да строи Червената цитадела, за да не му се налага да понася присъствието ѝ на Драконов камък).
Егон Завоевателя умрял от удар на Драконов камък през 37-ма година. Неговите внуци Егон и Визерис били с него при смъртта му, в Залата на Рисуваната маса; кралят им показвал подробности от своите завоевания. Принц Мегор, пребиваващ в Драконов камък по това време, изрекъл хвалебствието, когато тялото на баща му било положено на погребалната клада в двора на замъка. Кралят бил облечен в бойна броня, ръцете му в железни ръкавици сгънати над дръжката на Блекфайър. От времената на Стара Валирия винаги е било обичай домът Таргариен да изгаря мъртвите си, вместо да предава останките им на земята. Вхагар дал пламъците, за да се запали огънят. Блекфайър бил изгорен с краля, но след това бил прибран от Мегор, с острието му по-тъмно, но иначе невредим. Никой обикновен огън не може да навреди на валирианската стомана.