Дракона бил надживян от неговата сестра Висения; от синовете му, Енис и Мегор; и петимата внуци. Принц Енис бил на трийсет години, когато баща му умрял, принц Мегор на двайсет и пет.
Енис бил в Планински рай на своята обиколка, когато баща му умрял, но Живак го върнал на Драконов камък за погребението. След това той си поставил бащината корона от желязо и рубини и Великият майстер Гавен го провъзгласил като Енис от дома Таргариен, Първия с това име, Крал на андалите и ройнарите, и на Първите хора, Владетел на Седемте кралства и Защитник на Владението. Лордовете, които дошли на Драконов камък, за да се сбогуват със своя крал, коленичили и свели глави. Когато дошъл редът на принц Мегор, Енис го вдигнал на нозе, целунал го по бузата и рекъл: „Брате, не трябва никога повече да коленичиш пред мен. Ще управляваме това владение заедно, ти и аз“. След това кралят връчил меча на баща си, Блекфайър, на своя брат, с думите: „Ти си по-годен да носиш този меч от мен. Използвай го в служба на мен и ще бъда доволен“.
(Тази покана щяла да се окаже крайно неразумна, както щели да покажат бъдещите събития. След като кралица Висения преди това дарила сина си с Тъмна сестра, принц Мегор вече притежавал и двата потомствени меча от валирианска стомана на дома Таргариен. От тази дата насетне обаче той щял да борави само с Блекфайър, докато Тъмна сестра висяла на стените на покоите му на Драконов камък.)
След като погребалните ритуали приключили, новият крал и неговият антураж отплавали за Кралски чертог, където Железният трон все още стоял сред купищата отломки и кал. Старото Укрепление на Егон било срутено и ями и тунели били осеяли хълма там, където се изкопавали подземията и основите на Червената цитадела, но новият замък тепърва щял да започне да се издига. При все това хиляди дошли да поздравят крал Енис, когато той заел трона на баща си.
След това Негова милост се отправил за Староград, за да получи благословията на Върховния септон. Макар да е могъл да направи пътуването за няколко кратки дни на Живак, Енис предпочел да пътува по суша, придружаван от триста конни рицари и техните свити. Кралица Алиса яздела до него, заедно с трите им най-големи деца. Принцеса Рена била на четиринайсет години, красиво момиче, което грабвало сърцето на всеки рицар, който я видел; принц Егон бил на единайсет, принц Визерис на осем. (Техните по-млади брат и сестра, Джеерис и Алисан, били сметнати за твърде малки за такова тежко пътуване и останали в Драконов камък.) След като тръгнала от Кралски чертог, кралската свита поела на юг към Бурен край, после на запад през Дорнските гранични земи до Староград, като отсядала във всеки замък по пътя. Връщането щяло да бъде през Планински рай, Ланиспорт и Речен пад, така било постановено.
По целия маршрут простолюдието се появявало на тълпи по стотици и хиляди, за да срещне с възгласи новия крал и новата кралица и да поздрави младите принцове и принцеса. Но докато Егон и Визерис се наслаждавали на виковете на тълпите и на пировете и веселбите, вдигани във всеки замък за забавление на новия монарх и неговата фамилия, принцеса Рена възвърнала предишния си свян. В Бурен край майстерът на Орис Баратеон стигнал дотам да напише: „Принцесата като че ли не искаше да е тук, нито одобряваше каквото и да видеше или чуеше. Като че ли рядко се хранеше, не излизаше на лов със соколи, а когато я подканиха да пее — защото казват, че имала хубав глас — отказа грубо и се прибра в покоите си“. Принцесата била крайно недоволна, че са я отделили от нейния дракон Сънеплам и от последната ѝ фаворитка Мелъни Пайпър, червенокоса девица от речните земи. Чак когато майка ѝ, кралица Алиса, пратила да доведат лейди Мелъни, за да е с тях на обиколката, Рена най-сетне изоставила мрачното си настроение и се включила в празненствата.
В Звездната септа Върховният септон помазал Енис Таргариен, както неговия предшественик някога помазал баща му, и му поднесъл корона от жълто злато с ликовете на Седемте, инкрустирани с нефрит и бисер. Но още докато Енис получавал благословията на Отеца на Верните, други подхвърляли съмнения за пригодността му да седи на Железния трон. Вестерос се нуждаел от воин, шепнели си те един на друг, а Мегор явно бил по-силният от двамата синове на Дракона. Първа между шепнещите това била Вдовстващата кралица Висения Таргариен. „Истината е съвсем явна — съобщава се, че говорела тя. — Дори Енис я вижда. Иначе защо би дал Блекфайър на моя син? Той знае, че само Мегор има силата да управлява.“