Куражът на новия крал щял да бъде изпитан по-скоро, отколкото някой можел да си представи. Войните на Завоеванието били оставили белези по цялото владение. Синове, вече на възраст, мечтаели да отмъстят за отдавна мъртвите си бащи. Рицари помнели дните, когато мъж с меч и кон, и броня можел със сеч да си проправи пътя към богатства и слава. Лордове помнели време, когато не им трябвало кралско дозволение да облагат простолюдието си или да убиват враговете си. „Веригите, които изкова Дракона, все още могат да бъдат скъсани — казвали си един на друг недоволните. — Можем да спечелим свободите си отново и сега е времето да ударим, защото този нов крал е слаб.“
Първото раздвижване на бунт било в речните земи, сред колосалните руини на Харънхъл. Егон бил подарил замъка на сир Куентон Кохерис, неговия стар майстор оръжейник. Когато лорд Кохерис умрял след падане от коня си през 9 г. СЗ, титлата се прехвърлила на неговия внук Гаргон, дебел и глупав мъж с непристоен апетит за млади момичета, който станал известен като Гаргон Госта. Лорд Гаргон скоро станал ненавистен с това, че се появявал на всяка сватба, празнувана във владенията му, за да може да се наслади на правото на лорда на първата нощ. Човек едва ли можело да си представи по-нежелан сватбен гост. Също така си угаждал свободно с жените и дъщерите на собствените си слуги.
Крал Енис все още бил на обиколката си, гостувайки на лорд Тъли от Речен пад на връщане за Кралски чертог, когато бащата на една девица, която лорд Кохерис бил „удостоил“, отворил задната вратичка в Харънхъл на един разбойник, който се нарекъл Харън Червения и претендирал, че бил син на Харън Черния. Разбойниците измъкнали негово благородие от леглото и го довлекли до божията горичка на замъка, където Харън отрязал гениталиите му и ги дал за храна на едно куче. Няколко верни стражи били убити; останалите се съгласили да се присъединят към Харън, който се самообявил за лорд на Харънхъл и крал на Реките (тъй като не бил железнороден, не претендирал за островите).
Когато вестта стигнала до Речен пад, лорд Тъли приканил краля да яхне Живак и да връхлети над Харънхъл, както сторил баща му. Но Негова милост, може би с мисъл за смъртта на майка си в Дорн, вместо това заповядал Тъли да свика знамената си и се задържал в Речен пад, докато се съберат. Едва когато се събрали хиляда мъже Енис тръгнал в поход… но когато хората му стигнали Харънхъл, заварили го празен, само трупове. Харън Червения подложил слугите на лорд Гаргон на меча и отвел войската си в горите.
Докато Енис се върне в Кралски чертог, новините станали още по-лоши. В Долината по-младият брат на лорд Ронел Арин, Джонос, свалил и затворил верния си брат и се обявил за крал на Планината и Долината. В Железните острови друг жрец крал излязъл от морето, като се обявил за Лодос Дваж Удавения, сина на Удавения бог, завърнал се най-сетне от гостуването при баща си. А високо в Червените планини на Дорн се появил претендент, наречен Кралят Лешояд, и призовал всички истински дорнци да отмъстят за злините, причинени на Дорн от Таргариените. Въпреки че принцеса Дерия го отрекла, като се заклела, че тя и всички верни дорнци искат само мир, хиляди се стекли под знамената му и се изсипали от хълмовете и от пясъците, по кози пътеки в планините и в Предела.
„Този Крал Лешояд е побъркан, а привържениците му са паплач, недисциплинирани и неумити — написал лорд Хармон Дондарион на краля. — Можем да ги помиришем чак от петдесет левги.“ Скоро след това същата тази паплач връхлетяла и завзела замъка му Черен пристан. Кралят Лешояд лично отрязал носа на Дондарион, преди да подпали Черен пристан и да си замине.
Крал Енис знаел, че тези бунтове трябва да бъдат потушени, но явно не можел да реши откъде да започне. Великият майстер Гавен е написал, че кралят не можел да проумее защо ставало това. Простолюдието го обичало, нали? Джонос Арин, този нов Лодос, Кралят Лешояд… онеправдал ли ги е с нещо? Ако са имали жалби, защо не са ги поднесли пред него? „Щях да съм ги изслушал.“ Негова милост говорил да се пратят пратеници до бунтовниците, да научи причините за действията им. Опасявайки се, че Кралски чертог може да не е в безопасност, след като Харън Червения бил жив и наблизо, изпратил кралица Алиса и по-малките им деца в Драконов камък. Заповядал на своята Ръка, лорд Алин Стоукуорт, да вземе флота и войска до Долината, за да погуби Джонос Арин и да върне лордството на брат му Ронел. Но когато корабите щели да отплават, отменил заповедта си от страх, че заминаването на Стоукуорт щяло да остави Кралски чертог беззащитен. Наместо това пратил Ръката само с няколкостотин мъже да хванат Харън Червения и решил да свика голям съвет, за да обсъдят как най-добре да премахнат другите бунтовници.