Докато кралят увъртал, лордовете му излезли на полесражението. Някои действали самоволно, други — съгласувано с Вдовстващата кралица. В Долината лорд Алард Ройс от Писан камък събрал четирийсетима верни знаменосци и тръгнал срещу Орлово гнездо, където лесно надвил поддръжниците на самозвания крал на Планината и Долината. Но когато поискали освобождаването на законния им лорд, Джонос Арин им пратил брат си през Лунната порта. Такъв бил тъжният край на Ронел Арин, който прелетял два пъти около Великанската пика на драконов гръб.
Орлово гнездо било непревземаемо, тъй че „крал“ Джонос и твърдоглавите му поддръжници плюли на лоялистите и се окопали за обсада… докато принц Мегор не се появил отгоре в небето, яхнал Балерион. По-младият син на Завоевателя най-сетне си взел дракон: не кой да е, а Черното страшилище, най-големия от всички.
Вместо да се противопостави на огъня на Балерион, гарнизонът на Орлово гнездо заловил претендента и го доставил на лорд Ройс, като отворил наново Лунната порта и се отнесъл с Джонос братоубиеца така, както той се отнесъл с брат си. Капитулацията спасила привържениците на претендента от изгаряне, но не и от смърт. След като завладял Орлово гнездо, принц Мегор ги избил до крак. Дори на най-благородния по род измежду тях била отказана честта да умре от меч; предателите заслужавали само въже, постановил Мегор, тъй че пленените рицари били обесени голи от стените на Орлово гнездо и ритали, докато се душели бавно. Хуберт Арин, братовчед на мъртвите братя, бил провъзгласен за лорд на Долината. Тъй като той вече имал шестима синове от лейди съпругата си, Ройс от Писан камък, наследствената линия на Арините изглеждала сигурна.
В Железните острови Горън Грейджой, лорд Жетвар на Пайк, докарал „крал“ Лодос (Втори с това име) до подобен бърз край, като подкарал сто кораба, за да дебаркира на Стар Уик и Голям Уик, където поддръжниците на претендента били най-многобройни, и избил хиляди от тях. След това наредил да мариноват главата на жреца крал в морска сол и я пратил в Кралски чертог. Крал Енис бил толкова доволен от подаръка, че предложил на Грейджой каквото благодеяние пожелае. Това се оказало неразумно. Лорд Горън, в желанието си да се докаже истински син на Удавения бог, измолил от краля правото да прогони всички септони и септи, които били дошли на Железните острови след Завоеванието, за да обърнат железнородните в култа към Седмината. Крал Енис нямал друг избор, освен да се съгласи.
Най-големият и най-застрашителен бунт останал по Дорнските гранични земи. Въпреки че принцеса Дерия продължавала да праща опровержения от Слънчево копие, мнозина подозирали, че тя играе двойна игра, защото не излязла на полесражението срещу бунтовниците и се носело слух, че им пращала хора, пари и продоволствие. Дали това било истина или не, но стотици дорнски рицари и няколко хиляди опитни копиеносци се присъединили към сганта на Краля Лешояд, а самата измет се раздула значително, до повече от трийсет хиляди души. Толкова голямо станало воинството му, че Кралят Лешояд взел зле премислено решение и раздвоил силата си. Докато той тръгнал на запад срещу Нощна песен и Рогов хълм с половината дорнска мощ, другата половина заминала на изток, за да обсади Каменен шлем, седалище на дома Суан, под командата на лорд Уолтър Вил, сина на Любовника на вдовици.
И двете войски претърпели разгром. Орис Баратеон, вече известен като Орис Едноръкия, препуснал от Бурен край, за да размаже дорнците под стените на Каменен шлем. Когато Уолтър Вил бил предаден в ръцете му, ранен, но жив, лорд Орис казал: „Твоят баща взе ръката ми. Взимам твоята като отплата“. След тези думи отсякъл дясната ръка на лорд Уолтър. После отсякъл и другата му ръка, а също така и двете му стъпала, като ги нарекъл „лихвата“. Колкото и странно да е, лорд Баратеон умрял на връщане за Бурен край от раните, които получил по време на битката, но синът му Давос винаги твърдял, че умрял доволен и усмихвайки се на гниещите ръце и стъпала, които се люшкали в палатката му като връзки лук.